АП/БТА

Американска армада се придвижва към региона, докато Вашингтон засилва натиска върху Техеран

Опасността от военен сблъсък между САЩ и Иран изглежда все по-реалистична, след като американският президент Доналд Тръмп отправи остро предупреждение към Техеран, че времето за реакция изтича. По думите му, огромна американска военна армада се придвижва бързо към Иран „с голяма сила, ентусиазъм и ясна цел“, съобщава британският вестник The Guardian.

В публикация в социалните мрежи от вчера Тръмп заяви, че военноморската групировка, оглавявана от самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“, е по-мащабна от тази, която беше изпратена срещу Венецуела преди отстраняването от власт на президента Николас Мадуро по-рано този месец. Армадата е „готова незабавно да изпълни мисията си с бързина и сила, ако това се наложи“, отбелязва изданието.

Според „Гардиън“ това е най-категоричният сигнал досега, че Тръмп може да пристъпи към някаква форма на военен удар в най-близко бъдеще, в случай че Иран откаже да започне преговори за ново споразумение относно бъдещето на ядрената си програма.

Американският президент е бил близо до одобряване на удари срещу Иран още по-рано този месец, но на 14 януари е променил позицията си. Причината, според The Washington Post, са предупреждения от негови съветници и партньори от Близкия изток, че без значително по-голямо струпване на военна мощ в региона би било трудно да се овладеят последващите ирански контраудари.

На фона на собствените си опасения от уязвимост спрямо потенциални ирански атаки, съюзниците на САЩ в Близкия изток са оказали натиск върху Тръмп да отложи евентуална военна операция срещу Иран, допълва „Вашингтон Пост“.

Изданието подчертава, че именно притесненията относно мащаба и интензивността на евентуален ирански контраудар са изиграли ключова роля в процеса на вземане на решение от страна на американския президент.

Междувременно американски и европейски официални представители са отправили три основни искания към Иран, съобщава The New York Times. Те включват трайно прекратяване на обогатяването на уран и унищожаване на съществуващите запаси, ограничаване на броя и обсега на балистичните ракети, както и прекратяване на всякаква подкрепа за въоръжени групировки в Близкия изток, сред които „Хамас“, „Хизбула“ и йеменските хуси.

Прави впечатление, че в тези искания, както и в публикацията на Тръмп в социалната мрежа „Трут Соушъл“, напълно отсъства каквато и да било препратка към правата на протестиращите в Иран. През декември именно тези протести доведоха до най-новата вътрешнополитическа криза за иранското правителство, отбелязва „Ню Йорк Таймс“. Макар в по-ранни свои изявления Тръмп да обещаваше подкрепа за иранските протестиращи, през последните седмици той почти изцяло е преустановил споменаването им.

Въпреки че част от наблюдателите смятат, че възможността САЩ да реагират на репресиите срещу протестите в Иран вече е отминала – в страната от няколко дни не се съобщава за нови демонстрации – новото струпване на американска военна сила в региона отново поставя под въпрос истинските намерения на Вашингтон, пише британският вестник The Telegraph.

Изданието цитира директора на програмата за САЩ в мозъчния тръст International Crisis Group Майкъл Хана, който предупреждава, че „е глупаво да се правят прогнози за това какво точно ще направи Тръмп“.

„Едно обаче е ясно – позицията на Съединените щати в региона в момента е коренно различна“, дори в сравнение с началото на месеца, заключава Хана.

Още по темата

САЩ представиха в ООН план за демилитаризация на Газа с международно финансиране

Вашингтон предлага разоръжаване на „Хамас“ чрез програма за обратно изкупуване и независим международен контрол

Още

Франция подкрепи включването на иранските Революционни гвардейци в терористичния списък на ЕС

Париж и Рим настояват за общоевропейско решение срещу Корпуса на гвардейците на Ислямската революция

Още

Вашингтон не изключва военни действия срещу Иран

Марко Рубио заяви пред Сената, че САЩ засилват военното си присъствие в Близкия изток с цел възпиране и защита

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.