Съединението и македонската следа в общобългарската кауза
Победата в Сръбско-българската война окончателно утвърждава Съединението и ще послужи за вдъхновение на следващите поколения българи – и от двете страни на Осогово
Ламбе Алабаковски трябваше да получи поне 10 години ефективен затвор, това престъпление бе извършено от омраза
Адвокатът и доктор по международно право Станислав Станев пред коментар Taralej.bg правната система в РС Македония и различни правни казуси, които са свързани с българската общност там. Ето част от това, което сподели адвокат Станев:
"Човекът, който подпали клуба в Битоля, е Ламбе Алабаковски. Срещу него беше повдигнато обвинение за това очевидно престъпление, което трудно можеше да бъде прикрито, въпреки опитите на властите в Република Северна Македония. Има две възможности за правна квалификация: първата – обвинение за обикновен палеж по хулигански подбуди, а втората – прилагане на оценявания текст в Наказателния кодекс, който предвижда по-тежки санкции, ако деянието е извършено от омраза.
Според македонския закон минималната присъда за палеж от омраза е 10 години лишаване от свобода. Дори при споразумение с прокуратурата наказанието би могло да бъде намалено, но пак би се стигнало до ефективен затвор – 9, 8, 7, 6 или поне 5 години. Вместо това обаче обвинението предпочитате да третира случая като обикновен палеж, който позволява на Алабаковски да избегне ефективна присъда и да остане на свобода. А фактът, че престъплението е извършено от омраза, не подлежи на съмнение – този изпълнител нееднократно публично е обяснил мотивите си.
Следва да се отбележи, че България не повдигна въпроса защо македонската прокуратура използва по-леката правна квалификация, вместо да приложи члена за палеж от омраза. Реакцията на българската държава беше необходима не само защото на нападението е българският клуб, а и защото подобен подход застрашава самото македонско общество. Ако всеки престъпник може да избегне справедливото наказание чрез подобна практика, това неминуемо би довело до хаос и подкопаване на правовия ред“.
Относно затворените български клубове:
От правна гледна точка Република Северна Македония подходи по начин, който показва как в XXI век може да се възродят философиите, характерни за първата половина на XX век. Какво имам предвид? Правото на сдружаване е фундаментално във всяка цивилизована държава. Това е гарантирано както в Конституцията, така и в Европейската конвенция за защита на правата на човека, ратифицирана и от Македония.
Когато се въвежда такъв противоречив закон, трябва ясно да се дефинира кой и при какви условия попада под неговия обхват. В случая няма критерий – решението се оставя на произвола на дадения орган. Именно тук започва проблемът. Клуб „Иван Михайлов“ беше закрит с абсурдни мотиви.
Важно е да се отбележи, че въпросът за личността на Иван Михайлов вече е разгледан от низкия съд по правата на човека. По делото със сдружение „Радко“, всяка регистрация беше показана, Страсбург задължи Македония да го регистрира. Тогава бяха изтъкнати същите аргументи срещу името на Иван Михайлов, но съдът не откри проблем в това.
Освен това в периода на окупацията между 1941 и 1944 г. на територията на днешна Северна Македония действаха и други власти, включително италианците, които бяха истинските фашисти. Те имат своите колаборационисти, основно сред албанците. Днес в страната съществуват малко сдружения, носещи името на такава личност, и нито едно от тях не е закрито.
Така имаме учебникарски пример за това как се провежда репресия. Това е поредният случай, който показва как принципите на правната държава се заобикалят.
Редактор
Кирил Илиев
Северна Македония чества Деня на независимостта
На 15 януари 1992 г. България става първата страна, признала новата държава под нейното конституционно име – Република Македония
Коментари (0)