Според Табаков ключовият фактор е нарастващото китайско влияние. Венецуела е държавата в региона, която в най-голяма степен разчита на китайски технологичен хардуер, а между 60 и 80 процента от произвеждания петрол се изнася именно за Китай. „Когато говорим за хората и администрацията, първичният инстинкт винаги е по-силен – а в случая той е свързан с Китай“, обясни анализаторът.

Петролът остава централна тема, но с важна уговорка. Венецуелският ресурс е т.нар. тежък петрол, който изисква сериозни инвестиции и време, за да стане рентабилен. Табаков припомни, че преди години страната е имала капацитет да добива до 3 милиона барела дневно, докато при управлението на Николас Мадуро производството е спаднало под 1 милион барела – ясен индикатор за дълбоката икономическа криза.

Освен на петрол Венецуела е богата и на редкоземни минерали – още един стратегически ресурс, който попада в полезрението на САЩ на фона на глобалната конкуренция за суровини.

Табаков подчерта, че Вашингтон е използвал Венецуела и като политически сигнал. Според него американската администрация е искала да даде пример на държавите от Южна Америка и Карибите какви могат да бъдат последиците, ако се води политика, несъвместима с интересите на САЩ. „Венецуела беше слаба държава, а Мадуро – нелегитимен не само в международен план, но и в очите на голяма част от собствените си граждани“, коментира той.

В по-широк контекст анализаторът свърза случая с тенденция към свят, в който силата отново се превръща във водещ принцип. По думите му подобни действия – от геополитически претенции до демонстративни жестове на влияние – оформят международна среда, в която логиката на силата доминира и създава удобство както за Си Дзинпин, така и за Владимир Путин.

„Това е свят, в който правилата отстъпват пред влиянието и ресурсите“, обобщи Табаков, очертавайки Венецуела не просто като регионален проблем, а като симптом на по-дълбока промяна в глобалния ред.