ТАРАЛЕЖ

Често се казва, че най-добрият дезинфектант е ярко греещото слънце. В демокрацията това слънце е свободната преса – силата, която осветява мрака на властта, излага лъжата и защитава истината.

Но днес над това слънце надвисват облаци – не само в Америка, а и по целия свят.

В Съединените щати консервативният коментатор Чарли Кърк беше убит – не защото е извършил престъпление, а защото се осмели да говори. Той предизвика режима на политическата коректност, монопола на медиите върху „истината“ и новата цензура, облечена в морал. Неговата смърт не беше просто трагедия, а предупреждение: несъгласието вече не се търпи.

Президент Доналд Тръмп от години предупреждава, че свободата на словото е под обсада.

„Те искат да ви заглушат… Но в крайна сметка те не преследват мен — те преследват вас. Аз просто стоя на пътя им.“ „Аз никога няма да им позволя да ви заглушат.“

Тези думи обобщават същността на борбата: не е срещу човек, а срещу самото право да говориш. Но това не е само американски проблем. Това е глобална тенденция – война срещу словото, която се води едновременно с оръжие и с параграфи.

От другата страна на Атлантика, в България, беше предложен закон, според който журналист или гражданин може да бъде осъден на до шест години затвор, ако публикува „информация за личния живот“ на политик или държавен служител без негово съгласие.
На думи – защита на личното пространство.
На практика – намордник върху устата на пресата, щит за властта и наказание за истината.

Свободната преса е не просто право, а задължение – да проверява миналото, характера и морала на онези, които търсят власт. Ако подобен контрол се криминализира, обществото губи най-силния си инструмент за защита. Тогава на някои хора ще бъде дадена власт, която никога не биха получили, ако истината за тях беше известна.

Такъв закон няма място в демокрация. Той принадлежи на авторитарните режими, които прикриват собствената си корупция зад претекста за „защита на личния живот“. Това е същата болест, която виждаме и на Запад: когато консервативни гласове се цензурират онлайн, когато разследващи журналисти са заклеймявани като „екстремисти“, а технологичните гиганти решават кое мнение е „безопасно“ за четене.
Различни държави, но един и същ вирус – страхът на властта от свободното слово.

Свободата на словото не е лукс. Тя е основата на всички други свободи. Когато я заглушиш, убиваш демокрацията, убиваш отчетността, убиваш самата истина. Онези, които вярват, че могат да си осигурят безконтролна власт, като накажат гласовете на истината – забравят, че без свободна преса няма общество, има само поданици.

Дали с куршум в Америка, или със закон в Европа — резултатът е един и същ: силните могат да лъжат безнаказано, а народът е длъжен да мълчи. Свободата не умира внезапно. Тя умира бавно —
с всеки заплашен журналист, с всяка цензурирана публикация, с всеки закон, приет „в името на реда“.

И ако искаме да я спасим, нека си припомним думите на Тръмп: „Аз никога няма да им позволя да ви заглушат.“

Свободната преса не е враг на държавата — тя е нейният последен пазител.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ПК