Доналд Тръмп се поставя в потенциално взривоопасна позиция в настоящата ситуация с Иран. Класическата дилема – и да направиш нещо – зле, и да не направиш – пак зле. Президентът публично предупреди, че ще използва сила, ако е необходимо, освен ако Техеран не се съобрази с неговите искания. Успоредно с това насърчи протестиращите в Иран да се изправят срещу властите. По различни информации хиляди са загинали по улиците – а част от протестиращите вероятно са вярвали, че зад тях стои американска подкрепа.
Вашингтон вече е струпал значително военноморско присъствие в региона. Подобна мобилизация е скъпа и неизбежно ограничава капацитета на САЩ в други стратегически точки по света. Тя обаче има двойна цел – да възпира Иран и да минимизира риска от американски загуби при евентуална ескалация.
Любопитно е, че в самите Съединени щати почти липсва сериозен политически дебат относно правомощията на президента да нанесе удар без изрично одобрение от Конгреса. За сравнение – при действията срещу Венецуела имаше осезаеми спорове за обхвата на президентските военни правомощия. Тогава аргументът на администрацията беше свързан с наркотрафика към САЩ и вътрешните му последици – политически по-лесно защитима позиция.
Сега картината е различна. Последни констатации на Организацията на обединените нации сочат, че Иран се стреми да възстанови или ускори капацитета си за обогатяване на уран. Това предоставя по-солидно стратегическо оправдание за потенциални действия – далеч по-тежко като аргумент от хуманитарния мотив за спиране на вътрешно насилие, който би звучал морално, но по-слабо убедително в геополитически план.
След като публично отправи предизвикателство към върховния лидер на Иран – аятолаха, Тръмп се изправя пред въпрос на доверие и престиж. Отстъплението може да се възприеме като отслабване на американската решимост. Но ескалацията крие значително по-голям риск – особено ако се стигне до американски жертви или загуба на военен кораб. Иран разполага с ракетни способности, а дори ограничен пробив в отбраната би могъл да доведе до тежки последици.
При значителни американски жертви вследствие на едностранни действия без санкция на Конгреса, в САЩ може да се активизират дори процедури по импийчмънт. Вече има нарастващи двупартийни настроения – включително сред част от републиканците – за ограничаване на президентската възможност за самостоятелни военни ангажименти.
Контекстът е различен и от предишния удар по ирански ядрени съоръжения, който бе оправдан с твърдението, че Техеран е на седмици от придобиване на ядрена способност. Днес заплахата изглежда сериозна, но по-малко непосредствена – макар новите данни за ядрена активност да променят изчисленията.
Политически погледнато, цената на сдържаността може да се окаже по-поносима от тази на военна ескалация. Потънал американски кораб или десетки загинали военнослужещи биха могли бързо да ерозират вътрешната подкрепа и да застрашат президентството – особено с наближаващи междинни избори.
Поуката от изтеглянето на САЩ от Афганистан при управлението на Джо Байдън е показателна. Политическата щета не дойде само от хаотичния образ на оттеглянето, а от смъртта на 13 американски военнослужещи. Жертвите често кристализират политическата цена.
Досега, както при Венецуела, така и при предходни действия срещу Иран, няма американски жертви. Именно този факт осигуряваше политическа защита на администрацията.
В крайна сметка, ако се стигне до военни действия, те трябва да бъдат ограничени, прецизни и изключително ефективни – да отслабят ракетния потенциал на Иран, съществено да забавят ядрената му програма и да избегнат значителни американски загуби. Всичко по-малко от това носи риск от тежки стратегически и вътрешнополитически последици.
Защото в тази игра залогът не е само Близкият изток. Залогът е авторитетът на една световна сила – и политическото бъдеще на нейния президент.
Автор специално за Таралеж: Тери МакКий
Тери МакКий е бивш военноморски офицер на САЩ и командир на военноморски кораб, с последвала над 30-годишна кариера като CEO и висш мениджър в глобални компании от Fortune 500. Работил е пряко с правителството на САЩ, сенатори и регулаторни институции, както и с европейски правителства, по ключови икономически и стратегически въпроси. В Таралеж е автор на множество публикации с остър тон към политическите процеси, икономиката и глобалните тенденции, които оформят съвременния свят.
Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей вече е изправен пред най-тежката криза от 36-годишното си управление, като икономиката се бори под тежестта на международните санкции и нарастващите вълнения, които прераснаха в големи протести през януари
Ако Ислямската република продължи да се съпротивлява, това може да бъде последвано от много по-мащабна кампания по-късно тази година, насочена към смяна на режима, се казва в публикацията на американската медия
Според Military Air Tracking Alliance, екип от около 30 анализатори с отворен код, които рутинно анализират военната и правителствената полетна активност, повече от 85 танкера за гориво и над 170 товарни самолета са се насочили към региона от средата на февруари
По време на управлението на Барак Обама САЩ депортираха значително повече нелегални имигранти, отколкото при Тръмп — включително и хора без криминални прояви. Разликата беше, че Обама беше демократ.
Политикът, който играеше Го
Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право. Бивш председател на Гражданския демократичен съюз (ГДС) в РСМ и на Сдружението за македонско-българско приятелство – Скопие, както и бивш изпълнителен директор на Информационна агенция БГНЕС. Активен защитник на правата на българите в Македония и изследовател на политическите процеси на Балканите. Автор на редица аналитични и медийни публикации, посветени на регионалното сътрудничество и европейската интеграция и геополитическите процеси на Балканите.
Коментари (0)