Между митнически войни, енергийна зависимост и геополитическо напрежение, Доналд Тръмп превърна икономиката в оръжие и промени начина, по който Европа и Америка гледат една на друга — не само като съюзници, но и като съперници в една и съща игра на влияние.
Икономическият въпрос между Европейския съюз и Съединените щати попадна в полезрението на Доналд Тръмп по косвен начин. Метафорично казано, повечето политици играят политическа „дама“ – бърза, тактическа и предсказуема игра. Малцина играят политически шах, където се изисква стратегическо мислене. Но изключително редки личности като Тръмп играят сложната, триизмерна японска игра „Го“ – игра на влияние, територия и дългосрочно позициониране.
Макар и да не е политик по образование или кариера, Тръмп показа интуитивен политически усет, способен точно да улавя пулса на „средна Америка“. Той не говореше езика на академичната икономика, а езика на обикновения американец – този, който мисли в цени на стоки, заплати и работни места, а не в макроикономически показатели.
Основното безпокойство на американския потребител беше и остава достъпът до евтините китайски продукти, които са се превърнали в част от ежедневието му – от електрониката и дрехите до фармацевтичните продукти. Икономиката на САЩ е дълбоко зависима от китайския внос, докато износът на американски стоки рядко се възприема като фактор, който подобрява ежедневния живот на обикновения човек.
Тръмп осъзнаваше тази зависимост и нейните стратегически рискове. Когато значителна част от активните фармацевтични съставки се произвеждат в Азия, а голяма част от електрониката, продавана в САЩ, е сглобявана в Китай, това създава уязвимост не само икономическа, но и национална. Тръмп разбра, че такава дългосрочна зависимост е опасна, и прие идеята за „икономически суверенитет“ – възстановяване на производството в САЩ и ограничаване на стратегическата обвързаност с Китай.
Въпреки това той съзнаваше, че открита и всеобхватна търговска война с Китай би имала сериозни последици за американския потребител и би била трудно продаваема на вътрешния пазар. Американците подкрепят твърда линия срещу Пекин на думи, но не и когато това повишава цените на техните ежедневни стоки. Ето защо Тръмп предприе стратегически ход – частично пренасочване на вниманието от Китай към Европейския съюз.
Европа беше удобна вторична цел, но и ключов партньор. В публичната си реторика Тръмп изтъкна реални икономически неравновесия. Сред тях беше въпросът за военните разходи – повечето европейски членки на НАТО харчат под 2% от БВП за отбрана, докато Съединените щати покриват най-голямата част от колективната сигурност на Алианса. Освен това Тръмп постави под въпрос европейските мита върху американски стоки, които традиционно защитават вътрешния пазар на ЕС.
Той се фокусира и върху автомобилната индустрия – силно символичен сектор, който му позволи да спечели подкрепата на американските работнически съюзи. Средностатистическият американец не кара Mercedes или BMW, така че евентуално увеличение на митата върху европейски автомобили не би предизвикало вътрешнополитическо недоволство. Напротив, посланието, че „Америка е била използвана твърде дълго“, звучеше убедително в индустриалните региони и в селските общности – именно там, откъдето идваше основната му подкрепа.
Пред такава реторика и икономически натиск Европейският съюз нямаше голям избор. Брюксел направи частични митнически отстъпки и потърси дипломатическо смекчаване на напрежението. Обективно погледнато, ЕС дълго време се ползваше от благоприятен търговски баланс със САЩ, така че известна корекция беше неизбежна. Макар европейските лидери да не споделяха методите на Тръмп, те осъзнаваха, че продължителна конфронтация би била по-неизгодна и за двете страни.
Въпросът обаче остава дали този сблъсък е навредил на отношенията между САЩ и ЕС. Вероятно не. И двете страни продължават да печелят от взаимната търговия, макар и с ново разпределение на ползите. Европейските печалби от износа намаляха, но достъпът до американския пазар остана жизненоважен. В същото време САЩ продължават да гледат на Европа като на стабилен съюзник, особено на фона на засилената заплаха от Русия след 2014 г. и още повече след 2022 г.
Към това се добавят и нови стратегически фактори. Зеленият преход се превръща едновременно в поле на сътрудничество и съперничество – американският „Inflation Reduction Act“ стимулира вътрешните инвестиции в зелени технологии, докато европейският „Green Deal“ се стреми да постигне климатична неутралност чрез собствени индустриални механизми. Междувременно технологичната надпревара с Китай поставя Европа в деликатна позиция между икономическите си интереси и необходимостта да следва Вашингтон в ограниченията върху износа на чувствителни технологии.
Енергийната криза и войната в Украйна допълнително сближиха ЕС и САЩ. Европа вече разчита в по-голяма степен на американски енергийни доставки и военно присъствие, което от своя страна укрепва трансатлантическата връзка, но също така увеличава зависимостта ѝ от Вашингтон.
В краткосрочен план тенденцията е към прагматично сближаване – особено в сфери като сигурността, енергетиката и технологичната координация. В дългосрочен план обаче може да се очаква умерено раздалечаване. Европа все по-често говори за „стратегическа автономия“ – идеята да може да действа независимо, когато интересите ѝ не съвпадат напълно с тези на САЩ. От своя страна, американската политика, независимо дали под ръководството на Тръмп или на негови идеологически наследници, вероятно ще остане насочена към двустранни икономически договорености, които поставят националния интерес над многостранните структури.
В крайна сметка Тръмп показа, че политиката не е просто идеология, а способността да усещаш настроенията на обществото и да ги превръщаш в международна стратегия. Европа от своя страна научи, че дори най-близките партньори могат да бъдат конкурентни, когато става дума за икономическа мощ и глобално влияние. И все пак, нито ЕС иска да остане сам в сянката на Русия, нито САЩ могат да си позволят да изгубят своя основен стратегически съюзник. Това превръща трансатлантическите отношения в сложен, но стабилен баланс между съперничество и сътрудничество – напрегнат, но неизбежен, прагматичен, но взаимно изгоден.
По време на администрацията на Байдън беше направен опит да се създаде „Съвет за управление на дезинформацията“ – агенция, която да решава кое е истина и кое е „опасна дезинформация“.
Мерките биха създали бариера за евтината стомана, с която европейската индустрия не може да се конкурира по цена – до голяма степен поради високите цени на енергията и по-строгите екологични правила
По-големите превозни средства включват всичко - от камиони за доставки, сметоизвозвачи, камиони за комунални услуги, транзитни, совалкови и училищни автобуси и камиони с ремаркета, както и полуремаркета и тежкотоварни професионални превозни средства
Коментари (0)