ТАРАЛЕЖ

По време на администрацията на Байдън беше направен опит да се създаде „Съвет за управление на дезинформацията“ – агенция, която да решава кое е истина и кое е „опасна дезинформация“.

Смъртта на Чарли Кърк не беше просто трагедия. Тя беше повратна точка. Тя показа на света, че заглушаването на словото вече не е само метафора или институционална практика – то може да се превърне в куршум, изстрелян в самото сърце на демокрацията. На 10 септември 2025 г. Чарли Кърк бе убит на университетска сцена – точно в момента, когато правото му на свободно изразяване се проявяваше в най-чистата си форма – реч пред млади хора. Това убийство беше признато дори от неговите политически опоненти като акт на насилие, насочен не просто срещу един човек, а срещу самия принцип на Първата поправка.

Свободата на словото винаги е имала много измерения. На фундаментално ниво това е правото да изразиш своето мнение без страх от санкции, социална стигматизация или негативно етикетиране. На друго ниво това е възможността гласът ти да бъде чут, без да бъде игнориран или изопачаван от медиите, които често отказват да дадат платформа или умишлено изкривяват посланието. Днес и двете измерения са в криза.

Постепенната ерозия на свободата на словото вероятно започна по време на кандидатурата на Барак Обама през 2008 г. Той беше високообразован, красноречив, харизматичен кандидат, който освен това беше и чернокож. За неговите поддръжници бързо стана ясно, че всяко несъгласие с политиките му може да бъде изкарано като расизъм. Етикетът се превърна в оръжие. Мнозина започнаха да се страхуват да изразяват критики, за да не бъдат заклеймени като „расисти“. Това беше първият симптом на нова форма на контрол върху словото: автоцензурата.

По същото време основните медии постепенно се изместиха наляво. Изследвания показаха, че ефирното време, посветено на консервативни каузи или гледни точки, драстично намаля в сравнение с покритието, благоприятно за прогресивни идеи. Дисбалансът беше явен: консервативните гласове бяха маргинализирани, а когато все пак присъстваха, често бяха представяни в негативна или изкривена светлина. Този постоянен завой наляво подготви почвата за институционализираната цензура.

После дойде пандемията от COVID-19. През този период всеки, който поставяше под въпрос правителствените мерки – маски, ваксини, локдауни – беше заглушаван. Властите си сътрудничеха пряко с технологични гиганти като Google, Facebook и Twitter за потискане на различни мнения. По-късно самите платформи признаха това. Дори високо квалифицирани учени и професори по медицина, които изразяваха основателни притеснения, бяха наказвани, дискредитирани или уволнявани. Така цензурата стана не просто случайност, а официална политика чрез сътрудничество между правителството и технологичните компании. Иронията беше, че много от т.нар. „научни истини“, прокламирани тогава – за произхода на вируса или ефективността на определени мерки – по-късно се оказаха грешни или поне дълбоко проблематични.

По време на администрацията на Байдън дори беше направен опит да се създаде „Съвет за управление на дезинформацията“ – агенция, която да решава кое е истина и кое е „опасна дезинформация“. Това би дало на правителството монопол върху истината. Общественото възмущение доведе до разпускането му, но самият опит беше ясно предупреждение, че свободата на словото вече не е гарантирана.

Университетите, които би трябвало да бъдат убежища за свободен дебат, все повече се превърнаха в места на потискане. Консервативни лектори бяха „деканелирани“ или буквално заглушавани. В някои случаи събития завършваха с насилие. Обществеността или не знаеше (поради липса на медийно отразяване), или приемаше това за „нормално“, или отминаваше с безразличие: „Не ме засяга.“

И тогава дойде кулминацията – 10 септември 2025 г. Чарли Кърк, основател на Turning Point USA, беше застрелян, докато говореше в Университета Вали Юта. Стрелецът – 22-годишният Тайлър Джеймс Робинсън – стреля от покрива на съседна сграда. Кърк почина същия ден в болницата. Това вече не можеше да бъде игнорирано. Човек беше убит, защото упражни правото си свободно да говори. Моментът шокира не само Америка, но и света.

Президент Доналд Тръмп осъди атаката, нареди федералните знамена да бъдат спуснати наполовина и я определи като нападение срещу самата демокрация. Бившият президент Джо Байдън също призова за край на политическото насилие. Международни лидери, включително Владимир Путин, отбелязаха, че убийството е сигнал за „дълбоко разцепление в американското общество“. Реакциите онлайн и в университетите бяха разделени. Някои изразиха злорадство или оправдание. Десетки професори и журналисти бяха уволнени или разследвани заради коментари, което отвори нов дебат: къде минават границите на свободата на словото?

Резултатът беше още по-дълбок разпад на доверието в медиите. Републиканците отдавна не вярваха на основните издания, но сега и независимите – решаващата сила в американските избори – също се отвърнаха. Проучванията показват рекордно ниско доверие към пресата.

И така възниква по-големият въпрос: накъде върви светът – и свободата на словото? Ако Америка, уж бастионът на свободното изразяване, позволява тя да бъде удушена от цензура, институции, алгоритми и дори насилие, каква надежда остава за другите общества? Свободата на словото не е лукс. Тя не е декоративна ценност. Тя е последната бариера срещу тиранията. А днес въпросът, пред който е изправена Америка – и светът – е ясен: ще имаме ли куража да я защитим или ще позволим тя да умре заедно с Чарли Кърк?

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ПК