Facebook

Случаите на насилие сред тийнейджъри и демонстративното безразсъдство на популярни личности поставят под въпрос кои са истинските примери за младото поколение

През последните няколко дни българското общество бе разтърсено от два скандала, които на пръв поглед може би изглеждат различни, но в своята дълбочина очертават една и съща тревожна картина: криза на ценностите и липса на позитивни модели за подражание на младите хора.

Първият случай е от кадри, разпространени в социалните мрежи, в които група момичета бият и унижават своя връстничка. Видеото предизвика възмущение и тревога, но и постави болезнени въпроси за растящата агресия сред младите хора. Защо деца виждат насилието като форма на забавление и демонстрация на сила? Отговорът, макар и сложен, се крие в комбинация от липсата на ефективни превантивни политики, недостатъчен контрол от страна на родители и институции и култура, която често толерира и дори възнаграждава  агресията и унижението вместо добротата и съпричастието.

Вторият скандал дойде с видеозаписи, на които популярните изпълнители Константин и Емрах Стораро демонстрират безразсъдно шофиране с превишена скорост. За секунди поведението им достигна до хиляди млади зрители, много от които ги следват и възприемат като модели за подражание и с възхищение копират своите идоли, дори и в тяхната глупост... Тази демонстрация на "звезден" живот, в който правилата не важат, изпраща послание, че безнаказаността в България е норма, а рискът е доказателство за социален статус и смелост.

Общото между двете истории е ясно: децата и младите хора копират поведения, които обществото, медиите и понякога самите родители им представят като "успешни". Насилието се възприема като сила, а откровеното  безразсъдството  като знак за свобода. Точно по оруеловата формула, в която: "Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила."  Така обаче се размиват границите между правилното и погрешното, между личния избор и обществената отговорност, между законното и незаконното...

Кризата е не само в семейството и училището, но и в публичното пространство, където често се възхваляват фалшиви герои с претенции да бъдат личности за пример. Решението не е в морализаторството и замисълът на този текст далеч не е такъв, а в създаването на реални примери за успех, които да вдъхновяват младите: хора на културата, науката, спорта, общественици, които постигат резултати с труд, талант и почтеност.

 Нека не бъдем слепи за истинските герои около нас. Българският национален отбор по волейбол показа пред цял свят какво означават талант, труд и колективен дух. Сребърните медали от световното първенство не са просто спортен успех, те представляват урок за едно цяло поколение, че победата идва чрез постоянство, взаимно уважение и вярност към екипа.

И ако искаме младите да избират правилните пътища, трябва да им показваме именно такива примери – хора, които доказват, че можеш да стигнеш върховете не с агресия или нарушение на закона, а със смелост, упоритост, дисциплина и отдаденост!

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев