АП/БТА

Новите американски санкции ще бъдат „катастрофални“ за операциите на „Лукойл“ на континента, предупреждава бивш високопоставен служител на компанията

Неочакваният ход на Доналд Тръмп да наложи санкции срещу най-големите руски петролни компании няма да парализира военната машина на Владимир Путин, но може окончателно да помогне на Европейския съюз да се освободи от зависимостта си от руския петрол.

В сряда Тръмп обяви „огромни“ нови санкции, насочени срещу „Лукойл“ и държавната „Роснефт“ – първите американски санкции срещу Москва, откакто той встъпи в длъжност. Макар подробностите около мерките все още да се уточняват, теоретично те могат да принудят двете компании да продадат активите си в чужбина и да прекратят остатъчните си доставки по петролопроводите към Европа.

„Това е значителна стъпка и ще принуди европейските държави и компании, които все още купуват енергия от Русия, да преразгледат сделките си до 21 ноември, когато санкциите влизат в сила“, коментира Кимбърли Донован, експерт по санкции от аналитичния център Atlantic Council.

Обявлението идва месец след като Тръмп остро разкритикува Европа, че „неоправдано“ продължава да купува руска енергия, която осигурява около една четвърт от приходите в хазната на Кремъл. Тогава той отправи и ултиматум към съюзниците от НАТО, заявявайки: „Готов съм да наложа големи санкции на Русия, когато всички страни от НАТО направят същото и спрат да купуват руски петрол.“ Сега той изпълни заканата си.

Новите санкции ще донесат осезаеми икономически щети за Москва, макар да не се очаква да ограничат пряко военните ѝ действия в Украйна. „Роснефт“ и „Лукойл“ заедно осигуряват около две трети от 4,4 милиона барела суров петрол, които Русия изнася всеки ден, посочва Дейвид Файф, главен икономист в Argus Media. Според него новите мерки могат да извадят „половината“ от тези количества, тъй като забраняват на компаниите да продават в долари – основната валута в международната петролна търговия.

За „Лукойл“ ефектът ще бъде особено тежък, коментира бивш високопоставен мениджър на компанията, пожелал анонимност. По думите му фирмата вероятно ще трябва да продаде дяловете си в редица международни проекти – от Египет до Ирак – което може да ѝ струва до 20% от приходите. В същото време анализаторът Хомайюн Фалакшахи от компанията Kpler прогнозира, че Китай и Индия – двата най-големи клиенти на руската петролна индустрия – ще продължат да купуват руски петрол заради по-ниските цени и липсата на алтернативи. След кратък спад в доставките повечето купувачи вероятно ще се върнат, използвайки схеми чрез посредници, които прикриват руския произход на суровината.

„Това ще усложни износа и търговията, но щетите ще са ограничени – компаниите вече имат алтернативни схеми“, коментира и Владимир Милов, бивш руски заместник-министър на енергетиката и критик на Путин. Самият руски президент призна, че санкциите са „сериозни“, но ги нарече „недружелюбен акт, който няма да укрепи отношенията между Русия и САЩ“.

Въздействието на санкциите ще се усети най-силно в Европа. От началото на пълномащабната инвазия в Украйна преди повече от три години ЕС се стреми да прекрати зависимостта си от руските енергоносители. Брюксел вече въведе ембарго върху руския суров петрол, горива и въглища, транспортирани по море, и намали дела на руския газ в европейския пазар от 45% на 13%. „Роснефт“, която преди имаше значителни активи и контролираше петролните потоци към Германия, бе изтласкана от пазара, след като Берлин пое контрола над местното ѝ дъщерно дружество в края на 2022 г.

„Предполагаме, че мерките на САЩ не са насочени към германските подразделения на „Роснефт“, които се управляват под държавен контрол“, заяви говорител на германското министерство на икономиката. Междувременно ЕС също затегна собствените си санкции срещу държавната компания.

Ситуацията обаче е различна с „Лукойл“. Компанията има стотици бензиностанции в ЕС – включително около 200 в Белгия – големи рафинерии в Румъния и България, както и 45% дял в преработвателен завод в Нидерландия. Освен това доставя петрол на Унгария и Словакия, които все още разчитат на Москва за между 86 и 100% от своите петролни вносове. Двете държави се възползват от изключенията в европейските санкции и упорито отказват да се откажат от руския петрол, въпреки натиска от Брюксел. Досега ЕС не успяваше да санкционира „Лукойл“, въпреки че компанията бе замесвана в заобикаляне на ограниченията в рамките на блока.

С новите американски мерки това изглежда на път да се промени. Американското финансово министерство предупреди, че санкции могат да бъдат наложени на всеки, който работи с „Лукойл“ или „Роснефт“, което на практика означава, че нито една европейска банка няма да обработва плащания за тях. „Това е ясен сигнал към европейските банки и компании, че трябва да се отдръпнат – в противен случай рискуват сами да бъдат санкционирани“, заяви Донован.

Европейската комисия също обяви, че обмисля собствена забрана за транзакции с „Лукойл“. За Унгария и Словакия новите мерки вече пораждат опасения, че петролният поток може да бъде прекъснат напълно. „Ако санкциите бъдат приложени в пълен обем, това ще спре вноса“, призна словашки държавен служител, според когото Братислава вероятно ще поиска изключение от Вашингтон.

Междувременно ефектите вече се усещат. Финландската енергийна компания Neste спря доставките на гориво за подразделението на „Лукойл“ – Teboil – след въвеждането на санкциите от САЩ и Обединеното кралство. В Румъния заместник-министърът на енергетиката Кристиан Бушой заяви, че „Лукойл“ ще бъде задължена да продаде рафинерията си Petrotel до следващия месец. „Ще се радваме, ако „Лукойл“ повече не присъства на нашия пазар“, добави той. В Нидерландия правителството също разглежда бърза продажба на дела на „Лукойл“ в рафинерията Zeeland като „най-вероятния сценарий“, според запознати източници.

В България рафинерията „Нефтохим“ в Бургас ще трябва да спре работа на 21 ноември, ако не бъде продадена, заяви Мартин Владимиров, старши енергиен анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. „Активите ще трябва да бъдат продадени – за компанията това ще бъде катастрофално“, потвърди и бивш мениджър на „Лукойл“.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев