"Цифрата 9500 тона имитиращи продукти („фалшиво сирене“) за първите девет месеца е стряскаща и показва ясно изразена тенденция. На фона на около 62 300 тона произведено бяло саламурено сирене през 2023 г., тези обеми представляват 15–16% от традиционното производство. Това не е случайно – на пазара има търсене на по-евтини продукти. Причините са очевидни: от една страна, растящите разходи за суровини и енергия повишават себестойността на истинското сирене, а от друга – реалните доходи на домакинствата остават под натиск. Така част от потребителите се насочват към по-достъпни алтернативи".
Това каза пред ТАРАЛЕЖ Владимир Русев, бивш директор на Ел Би Булгарикум. Повод за коментара му са данните на Министерство на земеделието и храните, че за първите девет месеца на годината мандрите са произвели около 9500 тона „фалшиво сирене“. Той уточни, че производството на сурово мляко спада – от 868 600 тона през 2022 г. до 815 770 тона през 2023 г., а през 2024 г. се отчита ново намаление с 2,7%.
"Това ясно показва, че суровинната база се свива, което се отразява на стабилността на целия сектор. Ролята на държавата е ключова – тя трябва да създаде условия фермерите да произвеждат рентабилно, коректните преработватели да бъдат защитени от нелоялна конкуренция, а потребителите да имат ясен избор между традиционно сирене и имитиращ продукт, без да бъдат подвеждани. Това изисква целеви субсидии, по-малко административна тежест, подкрепа за модернизация, строг контрол върху етикетирането и образователни кампании за информиран избор".
Бившият шеф на Ел Би Булгарикум е на мнение, че причините са основно икономически.
"Високите производствени разходи – за сурово мляко, закваски, енергия и труд – съчетани с ограничените доходи на населението, водят до търсене на по-евтини млечни продукти и имитации. Забелязва се и засилен внос на млечни суровини – около 100 000 тона, или над 40% повече спрямо предходни години. Това засилва конкуренцията, особено за малките и средни мандри. Все по-голям дял заемат имитиращи продукти с растителни мазнини – те са законни, но имат по-ниска хранителна и вкусовa стойност. Това отразява и социален аспект – около една трета от българските домакинства вече търсят по-евтини заместители. В крайна сметка на българската трапеза често се появяват продукти, различни по състав и качество от традиционното сирене – ясен сигнал за структурни икономически предизвикателства както за производителите, така и за потребителите. Решението е в стабилизиране на местното производство, подкрепа за фермерите и прозрачност на пазара".
Според него, в определени моменти, плащаме високи цени за фалшиви продукти.
"Имитиращите продукти се произвеждат по-евтино, но често се продават на цени, близки до тези на истинското сирене, особено когато етикетите не са достатъчно ясни. Това е проблем не на самия продукт, а на контрола и търговските практики. Истинското сирене съдържа мляко, закваска, сирище и сол. Когато се използват растителни мазнини без коректно обозначение, пазарът губи прозрачност. Европейското законодателство е категорично: Регламент (ЕС) №1169/2011 изисква ясна, четлива и недвусмислена информация за състава на продукта, а всяка замяна на суровината трябва да бъде изрично посочена. По-строгото прилагане на тези правила е ключово за защита на потребителите и лоялната конкуренция. Решението е в по-строг контрол и ясна комуникация към потребителя – чрез четливо етикетиране, лабораторен анализ и образователни кампании. Това защитава не само купувача, но и коректните производители, които инвестират в качество и устойчиво производство".
Владимир Русев коментира, че цените на млечните продукти растат по-бързо от общата инфлация.
"Докато общата инфлация през септември 2025 г. е около 4,1%, при храните тя е около 6,2%. Това показва, че секторът е под по-силен натиск. Причините са свързани с ограниченото предлагане на сурово мляко, нарастващите разходи за фуражи, енергия и труд, както и с увеличения внос на заместители. Намалява броят на млечните крави и общият добитък, което допълнително свива вътрешното производство. Тези фактори заедно обясняват защо цените растат по-бързо, а натоварването пада и върху фермерите, и върху потребителите. Решенията са дългосрочни – модернизация, коопериране, стабилна подкрепа за местната суровинна база, ефективен контрол и социални мерки, които да запазят достъпа до качествена храна".
"Трябва да се потърсят механизми, с които НСО да не застрашават обикновените граждани от някакви кортежи", каза пред ТАРАЛЕЖ председателят на Европейския център за транспортни политики
"Отдавам изненадата и донякъде постановка на Васил Терзиев на факта, че той никога не се е занимавал с обществена дейност", каза пред ТАРАЛЕЖ Григорова
"Парламентарната комисия по енергетика проявява изключително ниска компетентност по въпроса с "Лукойл", каза пред ТАРАЛЕЖ енергийният експерт
"Ветото на президента Румен Радев ще бъде преодоляно от Народното събрание днес", каза още пред ТАРАЛЕЖ енергийният експерт
Кристина Абаджиева е журналист с 20-годишен опит в редица печатни медии и телевизии. Интересите са ѝ свързани с политика, общественозначими теми и разследваща журналистика. Член е на Асоциацията на европейските журналисти в България.
Коментари (0)