Мнение

Владимир Русев: Сделката ЕС-Меркосур е с висока цена за българските фермери

19 януари 2026, 14:55
Таралеж

ТАРАЛЕЖ

Той посочи, че предупреждава за това още от 2019 г.

"На 17 януари 2026 г. споразумението беше подписано, а това, за което предупреждавам още от 2019 г., вече е факт. През годините участвах в редица медийни дискусии и експертни разговори, включително в национални медии, където ясно заявявах, че тази сделка крие сериозни рискове за европейското и българското земеделие, за качеството на храната и за продоволствената сигурност. Днес сме на етап, в който вече не говорим хипотетично – говорим за конкретни квоти, числа и последствия."

Това заяви Владимир Русев.

Той коментира какво предвижда споразумението в земеделската част като каза: "Предвижда масово отваряне на европейския пазар за агровнос от държавите на Меркосур – Аржентина, Бразилия, Уругвай и Парагвай. Става дума за чувствителни продукти: 99 000 тона телешко месо годишно, 180 000 тона пилешко месо без мито, 45 000 тона мед, 60 000 тона ориз, значителни количества зърно, захар и етанол."

Тези обеми се въвеждат с преференции и поетапно, но ефектът им е ясен – ценови натиск върху европейските производители, особено върху малките и средни ферми, посочи Русев.

На въпрос. че европейската комисия твърди, че стандартите за качество и безопасност ще се спазват и дали това не е ли достатъчна гаранция Владимир Русев заяви: "На хартия – да. В реалността – не. Европейските фермери спазват най-строгите стандарти в света: ограничения за пестициди, ГМО, екологични изисквания, хуманно отношение към животните. Всичко това има цена. Проблемът не е само дали внесената храна формално отговаря на правилата, а дали контролът е реален, достатъчен и ефективен при увеличен внос. Когато разходът за стандартите тежи основно върху европейския фермер, а конкуренцията влиза с по-ниска себестойност, това не е честна конкуренция, а политическо изкривяване на пазара."

Той посочи, че годишно над 2 млрд. евро аграрна продукция ще влиза в ЕС с предимство, което директно удря доходите на европейските фермери. "Това е консервативна оценка и не включва вторичните ефекти – спад на изкупните цени, затваряне на стопанства, загуба на заетост в селските региони. В същото време индустриалната част на споразумението – най-вече износът на автомобили и автомобилни части – получава огромен тласък чрез сваляне на мита до 35%. Там няма квоти, няма тавани. Това ясно показва за кого е по-изгодна сделката", посочи Русев.

Владимир Русев коментира, че България няма мащабна автомобилна индустрия, която да извлече сериозна полза от отварянето на пазарите в Меркосур. "Но има земеделие – и то в чувствителни сектори: пчеларство, птицевъдство, животновъдство, зърнопроизводство", посочи той. Русев смята, че за нас рискът е асиметричен: щетите остават тук, а печалбите се концентрират другаде. "Това е класически пример как периферните икономики плащат цената на решения, взети в интерес на големите индустриални центрове."

На въпрос, че някои държави в ЕС открито се противопоставят на споразумението и дали това не е ли знак, че темата не е анти-европейска той заяви:

"Точно така. Да си против този модел не означава да си против Европа. Означава да защитаваш друг европейски модел – такъв, който пази собственото си производство, храната си и селските си региони. Продоволствената сигурност е стратегически въпрос. В условия на кризи, войни, климатични промени, Европа не може да си позволи да отслабва собственото си земеделие в името на краткосрочни търговски ползи."

Русев изброи три неща, които България трябва да направи като посочи: Първо – да преосмисли подкрепата си за споразумението в този му вид. Подписването далеч не е краят. Предстоят ратификации и политически решения; Второ – да настоява за реални реципрочни стандарти за вносните продукти, за автоматични защитни механизми при срив на цените, за засилен контрол и пълна проследимост на храните, както и за компенсации, насочени към малките и средни фермери, не към големите играчи. И трето – българските евродепутати трябва ясно да заявят позиция и да гласуват в защита на българските производители, а не по партийна или бюрократична инерция.

"Това споразумение е политически избор. Избор дали Европа ще бъде общност, която пази собствената си храна, здравето на гражданите си и селските си региони, или просто пазар, отворен в интерес на няколко глобални корпорации. За този риск предупреждавам още от 2019 г. И днес го казвам отново: храната не е обикновен пазарен продукт, а стратегически въпрос за сигурността, здравето и бъдещето ни", завърши Владимир Русев.