Мнение

Загреб натиска Сърбия с вето. София ще се осмели ли най-после?

20 ноември 2025, 12:11
Таралеж

Facebook

Хърватия защитава своите граждани и своето достойнство — твърдо, последователно, без страх от реакции в Белград

Хърватия даде пример как се държи една държава, когато става дума за национален интерес. Вицепремиерът и министър на отбраната Иван Анушич каза ясно и категорично:

„Въпросът за безследно изчезналите и въпросът за влизането на Сърбия в Европейския съюз са две свързани неща. Не може да се случи една държава да има нерешени двустранни въпроси с друга, а втората, в случая Хърватия, да даде зелена светлина за влизане в ЕС.“

Това изявление на министъра на отбраната беше направено вчера от град Джаково, при изпращането на 44-ия хърватски контингент за мисията на НАТО в Косово.

Това е позиция, която не оставя място за тълкуване. Хърватия защитава своите граждани и своето достойнство — твърдо, последователно, без страх от реакции в Белград.

И логичният въпрос е: А България кога ще направи същото?

Защото ситуацията в Западните покрайнини е далеч по-драматична. Там българите изчезват с темпове, които нямат аналог в Европа. В Цариброд и Босилеград населението се топи три пъти по-бързо от средното за Сърбия, а цели села вече са без хора. Това не е естествен процес, а последица от умишлено водена политика — комбинация от асимилация, икономическо задушаване и пълно институционално изоставяне.

Паралелно с това нерегламентираният рудодобив около Босилеград трови реките и почвите, а замърсяването преминава и на българска територия. Всяка европейска държава би вдигнала тревога — но Белград продължава да издава разрешения, сякаш става дума за територия без хора. Същото е и в икономически план: районите с компактно българско население са държани в пълна изолация, без възможности, без инфраструктура, без достъп до нормални институции. Това е системен модел, не случайност.

Към това се добавя целенасоченото маргинализиране на българския език. Децата учат на сръбски, българският е сведен до формален предмет, в някои училища до едва един процент от учебния процес. Български учебници липсват, паралелките се саботират, а родителите се страхуват да настояват за образование на майчин език. Така асимилацията става факт още в първи клас.

Не по-малко тревожно е, че хората в района нямат достъп до нормално здравеопазване — за елементарен преглед пътуват с часове до Враня или Ниш. Това е унижение, което нито една страна, претендираща за европейско членство, не би трябвало да допуска.

И когато към всичко това добавим и репресиите — разпити, сплашвания, натиск върху учители, активисти и български организации — картината става напълно ясна. Белград не само не решава проблемите, а ги задълбочава.

А отношението към историческата памет е окончателното доказателство: забраняват се български паметни плочи, включително плочите, посветени на клането на българи в Босилеград, извършено от Коста Пекянец. Историята се заличава, престъпленията се крият, а на тяхно място се насаждат митове и фалшификации като „шопска нация“ и „сурдулишки мъченици“, които да насочват омраза към българите.

Това не е европейско поведение. Това не е държава, готова за членство в ЕС. И най-вече — това не е държава, която България може да подкрепи.

Затова въпросът не е дали, а кога България ще направи това, което Хърватия вече направи: да заяви ясно, че докато всички тези проблеми не бъдат решени, ветото остава. И че европейските пари за Сърбия трябва да бъдат замразени, защото не може Брюксел и София да финансират държава, която асимилира, репресира и трови българската си общност.

Хърватия защити своите. Време е и България да защити своите.

Автор: Димитър Панчев