ТАРАЛЕЖ

На 23 октомври 1893 г. в Солун шестима българи основават ВМОРО – организация, която променя съдбата на Македония и Одринско. История, борба и български дух – от Гоце Делчев до Илинденското въстание.

Да живее България – в Македония, в Одринско, навсякъде, където тупти българско сърце

Това не са просто думи. Това е клетва – дадена преди 132 години от шепа млади българи в една скромна квартира в Солун. На 23 октомври 1893 г. д-р Христо Татарчев, Даме Груев, Петър Попарсов, Иван Хаджиниколов, Андон Димитров и Христо Батанджиев полагат основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

Те не чакат чужда помощ, нито обещания от големите сили. Те вярват, че българите в Македония и Одринско трябва сами да поемат съдбата си. Така се ражда най-дълголетната и най-дисциплинирана освободителна организация на Балканите.

Солун, есента на 1893 година – началото на ВМРО

Солун тогава е център на българския дух на юг – училища, читалища, търговци, учители от Охрид и Битоля. Там, в апартамента на Иван Хаджиниколов, шестимата се събират на 23 октомври и подписват първия устав на новата организация. Първоначалното име е Български македоно-одрински революционен комитет (БМОРК).

В уставата пише:

„Целта на организацията е да се извоюва автономия за Македония и Одринско чрез революция, като се разчита на собствените сили на българското население.“ Това не е идеология, измислена в кабинет. Това е народен завет – свободата да бъде дело на самите българи.

Организация и вяра – народът като държава

След учредяването започва изграждането на мрежа от революционни комитети от цяла Македония и Одринско. Във всяко село се полага клетва над револвер и евангелие. Учители, свещеници, еснафи – хората на труда и знанието стават войводи. Българската Екзархия и училища дават духовна основа на борбата. Държавата в София е възпрепятствана от големите сили, но българското съзнание не познава граници.

1903 – Илинденско-Преображенското въстание

След години подготовка, ВМОРО вдига въстание на 2 август (20 юли) 1903 г. Хиляди македонски и одрински българи излизат с оръжие срещу империята. В Крушево е обявена Крушевската република – първата свободна българска територия в Македония. Макар потушено, въстанието доказва, че българите в Македония са народ с воля за свобода, не безименна “етническа маса”, както тогава ги наричат ​​чуждите дипломати.

1912–1919 – От Балканските войни до новото робство

В годините на Балканските войни и Първата световна война, четниците на ВМОРО влизат редом с Българската армия. Бойците от Македоно-одринското опълчение се сражават при Лозенград, Бунархисар, Одрин, Кукуш и Прилеп.

След Ньойския диктат (1919) Македония отново е разкъсана.

Но борбата не спира – Тодор Александров, Иван Михайлов, Петър Чаулев и други продължават мисията: да се запазят българщината в Македония.

Българският характер на ВМРО – в думите на нейните войводи

“Ние, българите от Македония и Одринско, се обединихме, за да се освободим сами.” — д-р Христо Татарчев

“Ние сме българи и ще работим за обединението на българщината.” — Даме Груев

“Македонският въпрос е български въпрос.” — Тодор Александров

Тези думи не се нуждаят от превод. Те са част от историческата ДНК на народа ни.

Заветът на ВМРО днес

Да говориш за ВМРО не е патетика, а историческа памет. Защото без всички хора от 23 октомври 1893 г., днес нямаше да има нито следа от българският дух и памет по югозападните краища. ВМРО е символ на самоуважението, на правото да се наричаш това, което си. И когато днес някой в ​​Скопие се срамува да каже, че прадядо му е бил българин, трябва да си спомни: тези шестима мъже от Солун не се срамуваха. Те се заклеха.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж