„Избирам България?“ Интервю с български студенти в чужбина
Студентите зад граница Калоян Бялков и Станислав Вълев разказват пред ТАРАЛЕЖ какво ги задържа навън – и какво би ги накарало да се върнат у дома.
През 2024–2025 г. България се използва в територията на обратни миграционни процеси – не само по „останапускане – завръщане“, но и във връзка с трансформиращия се пазар на труда. В страната започва да се очертава нова динамика: от една страна, след години емиграционният натиск все повече български граждани избират да се върнат, а от друга икономика привлича работници от трети страни, за да компенсира острия недостиг на кадри.
Завръщането у дома: нова реалност след десетилетието емиграция
Данните на Националния статистически институт (НСИ) и анализаторски наблюдения съчат, че през 2024 г. за първия път от годината се завърнаха българите с повече от емигрантите: 13 002 души са напуснали страната, докато 18 214 български граждани се завърнаха от страната, формират положителен миграционен баланс.
Анализите за 2025 г. очертават още по-силна тенденция – над 50 000 души са избрали да се установят в България, сред тях около 18 000 българи с дългогодишен опит зад границата. Профилът на завръщащите се е преимуществено трудоспособен, а страните, от които идват, са сред най-силните европейски пазари – Германия, Обединеното кралство, Франция и други.
Емиграция, която не изчезва, а се променя...
Положителният баланс обаче не означава, че емиграцията е приключила. Напротив – тя се пренарежда. Продължава мобилността на българите, търсещи работа и образование в чужбина, които са ясни от данните за пътуването: само през януари 2025 г. над 600 000 български граждани са пътували извън страната. Българската диаспора в Европа остава значителна – към началото на 2024 г. над 700 000 души живеят трайно в други държави, най-вече в Германия и Испания.
Работници от трети страни: отговор на недостига
Паралелно с процеса на завръщане, България ускорява приема на работници от трети страни. През първите месеци на 2025 г. са издадени над 50 000 разрешения за работа – повече, отколкото през цялата предходна година. Най-много кадри пристигат от Узбекистан, Турция, Непал, Индия и Киргизстан. Те заемат позиции в сектори, числената кадрова криза е хронична – строителство, селскостопанство, преработена промишленост, туризъм.
Икономически контекст
Недостигът на работна сила се превръща в стратегическо препятствие пред усъвършенстване, особено извън големите градове и при специализирани професии. Затова бизнесът насочва вниманието към международния трудов пазар. В това време завръщащите се българи внасят професионален опит, културен капитал и трудови навици, усвоени в по-конкурентни икономически системи. Това може да се включи в ресурс за модернизация на българския пазар на труда, ако бъде използван целенасочено.
Нов етап в българската миграционна картина
Такава миграция към описанието и от България вече не се изпълнява изцяло през термините „бягство“ и „задържане“, а през сложна система от мотиви и икономическа реалност. След десетилетието на еднопосочната емиграция страната навлиза в нов етап, в който завръщането, недостигът на работна сила и привличането на чужди кадри се преплитат и оформят новата демографска и икономическа динамика на България.
Студентите зад граница Калоян Бялков и Станислав Вълев разказват пред ТАРАЛЕЖ какво ги задържа навън – и какво би ги накарало да се върнат у дома.
Лидерът на ГЕРБ посочи, че когато имаш ясна посока и силна организация, издържаш. "Убеден съм, че ГЕРБ ще бъде първа политическа сила на следващите избори", коментира той
„Възраждане“ ще се стреми към победа на предсрочните избори, като ще настоява за връщане на лева, излизане от еврозоната и преосноваване на държавата.

Коментари (0)