„Избирам България?“ Интервю с български студенти в чужбина

4 ноември 2025, 07:03
Радина Чакърова
София

БТА

Студентите зад граница Калоян Бялков и Станислав Вълев разказват пред ТАРАЛЕЖ какво ги задържа навън – и какво би ги накарало да се върнат у дома.

Докато държавата тепърва започва да търси нови стимули за завръщане на българите в чужбина, младите продължават стремглаво да търсят бъдещето си навън. Министърът на труда Борислав Гуцанов предупреди, че между 2030 и 2035 г. България ще навлезе в етап на рязко намаляване на населението във възрастовата група 40–64 години, а хората над 65 вече представляват близо една четвърт от населението.

Новата програма на Агенцията по заетостта „Избирам България“ обещава до 5000 лв. финансова помощ за българи от ЕС и до 10 000 лв. за тези, които се завръщат от по-далечни държави. Осигурени са и наемни добавки, транспортни разходи и еднократни бонуси след шест и дванадесет месеца трудова заетост у нас. Идеята – „да се върнат, да се установят и да дадат своя принос в икономиката“, по думите на Гуцанов.

Но как изглежда реално животът на младите българи зад граница? За ТАРАЛЕЖ разказват двама вече установили се студенти. Калоян Бялков учи лингвистика в Утрехт, Нидерландия, а Станислав Вълев – информатика в Дармщат, Германия. Двамата споделят своя опит от чужбина, трудностите, с които се сблъскват, и личните си причини да останат – или да се върнат.

„В чужбина имаш повече свобода да избираш посоката си“

Калоян Бялков (Нидерландия):
Имам възможност да се фокусирам върху предметите, които изучавам. В България висшето образование е по-натоварващо – студентите имат по 5–8 дисциплини на семестър, докато при нас в Нидерландия учим по 2–3, разделени на четири части през годината.
Образованието, по думите му, дава голяма свобода – освен задължителните курсове студентите могат да избират предмети от други факултети.
„Аз съм учил дисциплини и от информатика, и дори от право. Преподавателите са изключително отдадени, а етикетът във висшите училища позволява да се обръщаме към тях по малки имена – нещо, което ми се струва много човешко.“

Станислав Вълев (Германия):
„Най-голямата разлика, заради която се радвам, че уча тук, е обективното оценяване. Изпитите се проверяват по утвърден шаблон от асистенти, а студентите могат да видят работите си и да оспорят оценката.“
Той допълва, че дори теоретичните специалности включват практика, а учебният план е гъвкав.
Недостатък обаче са строгите правила: „Ако се провалиш, можеш да повториш чак след шест месеца и имаш максимум три опита. След това – само един устен изпит, а при неуспех губиш правото да учиш същата специалност. Изпитите са трудни и над 60% не успяват.“

„Холандците са директни, германците – педантични?“

Калоян:
„Ежедневието е различно – тук е по-прието хората да си почиват, дори и сами. Холандците са много директни – някои го възприемат като грубост, но на мен ми допада. Отношението към младите хора също е различно – усеща се, че инвестират в нас и ни ценят.“

Станислав:
„Тук силно се цени равенството между хората. Всеки има право на мнение и то се уважава. Културните различия са интересни – от по-учтивото обслужване до възможността да общувам с хора от различни религии и националности.“
Той разказва, че е срещнал хора от Йемен, Палестина и Русия, чиито истории са го накарали да оцени живота в България по нов начин.
„Недостатък е бюрокрацията – бавна и объркана. А и понякога германците са предубедени към чужденците.“

Социалната подкрепа: транспорт, стипендии и финансови стимули

Станислав:
„В Германия студентите получават силна подкрепа – безплатен транспорт, по-ниски данъци, достъпни жилища и намаления за културни събития. Таксата е ниска, обучението – безплатно, а има и много социални програми.“

Калоян:
„В Нидерландия, ако си от ЕС и работиш минимум 32 часа месечно, имаш право на финансова помощ – част от нея безвъзмездна. Имаме и безплатен транспорт, и множество отстъпки.“

Кариера зад граница или завръщане в България?

Калоян:
„Завършвам бакалавър и вероятно ще остана за магистратура в Нидерландия. Не планирам да се връщам – заплатите в България са ниски, а толерантността към различните е ниска.“

Станислав:
„Ще поработя година-две в Германия, за да натрупам опит, а после искам да се върна в България. Свързан съм с родното си място и семейството си.“

Първите трудности: език, самота и бюрокрация

Станислав:
„В началото беше трудно – нов език, нов манталитет, ново ежедневие. Най-трудно беше да намеря баланс между учене, социален живот и битови задължения. Бюрокрацията е сложна, а общежитие се намира трудно.“

Калоян:
„Първото предизвикателство беше езикът и административните задължения – всичко е сложно, особено ако не си местен. Стандартът на живот е различен и задължително трябва да се работи, но работа се намира. Най-трудно е чувството на самота – имаш нужда от нови хора и социален кръг. Усещането е като в първия учебен ден – не познаваш никого и се притесняваш.“

Какво им липсва от образованието в България?

Калоян:
„В България студентите прекарват много време заедно – учат, излизат, сплотяват се. Тук това ми липсва.“

Станислав:
„Понякога ми липсва личното отношение и близостта с преподавателите. Системата е ефективна, но често безлична – губи се чувството за общност.“

„Избирам България“ – идея с добри намерения

Калоян:
„Инициативата е добра като послание и финансова помощ, но е твърде малко и твърде късно. 5000 лева не са стимул, когато минималната заплата в Нидерландия е 2000 евро. Скептичен съм, че това може да повлияе на демографската криза, но е позитивна стъпка.“

Станислав:
,,Чувал за инициативата. Въпреки добрата ѝ мотивация, не смятам, че ще постигне значителни резултати, защото много от връстниците ми заминаха именно заради несъгласие със системата, управлението и условията на живот в България. Животът в чужбина изисква огромни усилия и дълъг период на адаптация, затова не вярвам, че хора, заминали по такива причини, биха се върнали, ако нищо съществено не се промени. "

Биха ли се върнали някога?

Калоян:
,,Този проект сам по себе си не би ме върнал. По-скоро ме притеснява начинът, по който у нас хората често живеят прекалено забързано и без време за себе си. Липсва онзи баланс между работа и личен живот, който тук се приема за естествен.“

Станислав: ,,Ученето в чужбина за мен е предизвикателство и възможност да израсна. Връщането в България винаги е било вариант, който не изключвам. Подобни инициативи не решават всичко, но могат да направят първите стъпки обратно по-лесни.''