Социалните мрежи отдавна не са просто място за снимки и забавление. Те са среда, която възпитава, оформя идентичност, влияе върху психиката и взима решения вместо децата. Въпреки това България и Румъния продължават да действат така, сякаш дигиталното детство е временен проблем, който ще се реши сам. Не се решава.

Докато редица европейски държави въвеждат ясна „дигитална възраст“, механизми за проверка и държавни политики за защита на непълнолетните онлайн, София предпочита тишината, а Букурещ – безкрайния дебат. Резултатът е един и същ: деца на 9, 10 и 11 години имат неограничен достъп до платформи, създадени за възрастни, без реална защита и без институционален надзор.

Българският модел: проблемът е „личен“, докато не стане трагедия

В България държавата де факто е абдикирала. Няма ясна законово дефинирана дигитална възраст за социалните мрежи. Няма работеща система за проверка на възрастта. Няма национална стратегия, която да третира онлайн средата като пространство с реални рискове за децата. Всичко е оставено на родителите – сами срещу глобални корпорации, чиито алгоритми са проектирани да задържат внимание, да създават зависимост и да монетизират уязвимост.

През октомври 2025 г. министърът на образованието в оставка Красимир Вълчев публично предложи да се открие дебат за забрана на социалните мрежи за деца под 15 години, аргументирайки се с рисковете за психичното здраве, концентрацията и зависимостите сред учениците. Идеята предизвика остра обществена реакция – от подкрепа сред родители до критики за „неприложимост“ и „цензура“. В рамките на дни Министерството уточни, че не става дума за готов законопроект, а за начало на дискусия, след което темата постепенно заглъхна, без да последват конкретни законодателни действия.

Темата заглъхна по познат сценарий: липса на политическа воля, страх от обществено недоволство и удобно прехвърляне на отговорността. Забраната се оказа „твърде рискована“ за управляващите – трудна за прилагане, конфликтна с платформите и потенциално непопулярна сред част от родителите и бизнеса. Вместо да последва конкретна рамка – възрастови ограничения, механизми за проверка или поет ангажимент от държавата – дебатът бе разтворен в експертни разговори и оставен да се самоизчерпи. Така още веднъж институциите избраха бездействието като най-безопасна политика, а цената отново бе платена от децата.

Този модел ще функционира до първия скандал. До първия случай на кибертормоз, онлайн сексуално посегателство или самонараняване, подхранено от съдържание в социалните мрежи. Тогава институциите вероятно внезапно „ще се събудят“, но отговорността отново ще остане да тежи върху семействата. Удобно. И опасно.

Румъния: държава в спор със самата себе си

В Румъния поне се води разговор. Предложенията за ограничаване на достъпа до социални мрежи за деца под 15 години разцепиха обществото. Едната страна настоява, че това е необходима мярка за защита на психичното здраве. Другата предупреждава, че забраните ще бъдат заобикаляни и че истинското решение е образованието и дигиталната грамотност. Но разговорът не спира.  

Дори този конфликт е крачка напред спрямо българското мълчание, в което всички се спотайват и крият от отговорност. Защото дебатът означава признание, че проблемът съществува. В България това признание все още не е достигнало до нивото на политическо решение.

Свобода без правила или институционално безхаберие

Най-често използваният аргумент срещу ограниченията е, че „децата така или иначе ще ги заобиколят“. Вярно. Но това не оправдава пълната липса на правила. Свобода без рамки не е свобода, а изоставяне. Особено когато става дума за деца, които нямат нито психологическата зрялост, нито инструментите да се защитят в дигитална среда, доминирана от агресивно съдържание, дезинформация и сексуализирани модели на поведение.

Социалните мрежи не са неутрални. Те са бизнес. И когато държавата не поставя граници, тя на практика позволява този бизнес да експериментира с детското внимание, психика и самочувствие.

Европа и Балканите накратко: регионът действа, София изостава

На фона на българско-румънското колебание, останалите Балкани вече търсят решения. Гърция подготвя забрана за деца под 15 години и въвежда дигитални инструменти за удостоверяване на възрастта и родителски контрол. Турция обсъжда строги ограничения, включително без изключения за родителско съгласие. Сърбия и Черна гора вече имат възрастови рамки и законодателни инициативи, макар и с проблеми в прилагането. Словения подкрепя общоевропейска дигитална възраст с реална проверка чрез цифров портфейл. Австрия  също не чака и подготвя законопроект. Германия, Италия, Дания, Испания също планират законодателни промени в тази посока. Великобритания също обсъжда забрана. Франция вече гласува закон. Европейският парламент прие необвързваща резолюция, която призовава за обща минимална възраст от 16 години за достъп до социални мрежи в целия ЕС и въвеждане на предпазни мерки за 13–16-годишни само с родителско съгласие.

Разликата е съществена: дори несъвършените мерки са позиция. Липсата на всякакви мерки е отказ от отговорност.

Въпросът, от който институциите бягат

Кой носи отговорност, когато едно дете израсне повече в Instagram и TikTok, отколкото в реалния свят? Родителите – сами и без подкрепа? Учителите – без инструменти? Или държавата, която съзнателно е избрала да не избира?

Докато Европа върви към ясни правила и дигитална защита за децата, България и Румъния продължават да се колебаят между страха от забрани и удобството на бездействието. А междувременно едно поколение расте онлайн – без мрежа за сигурност.

В дигиталната джунгла няма вакуум – ако държавата не поставя правила, го правят алгоритмите. И те нямат нито морал, нито отговорност. Само печалба.