Гласът на традицията: Виктория Мирина за силата на българския фолклор

23 ноември 2025, 09:47
Таралеж
София

ТАРАЛЕЖ

Една млада певица и преподавател говори за смисъла на традицията и силата на народната песен. Защо музиката остава най-чистият символ на българската душевност и как младите откриват магията ѝ днес?

В свят, който върви забързано напред и често забравя собствените си корени, все повече млади хора започват отново да се обръщат към онова, което дава смисъл и идентичност на българския дух. Сред тях е и Виктория Мирина – професионална певица и преподавател, за която народната музика не е просто жанр, а ценност и призвание. Тя я възприема като жива връзка между поколенията, историите и емоциите, чрез които хората продължават да се разпознават. Фолклорът е не само наследство от миналото, а силен и лечебен извор на вдъхновение и единение.

В това интервю тя разказва откъде започва нейният път, какво означава традицията днес и как вижда бъдещето на българската народна песен.

Все повече млади хора обръщат поглед назад във времето и към традициите. Вие също. Как започна интересът Ви към фолклора? А към музиката?

Музиката винаги е била част от живота ми – мой интерес и моя страст. Родителите ми разказват, че още от малка съм пеела вкъщи, докато си играя, а по-късно и в детската градина, където учителката по музика е забелязала музикалните ми заложби. Тя ги е споделила с майка ми като препоръка да ме насочат към по-сериозни музикални занимания. Така ме записват в училище с разширено изучаване на български народни танци. Това е първата ми истинска среща с българската народна музика, песен, традиции, обичаи и носии – среща, която ме съпътства в професионалното ми развитие и реализация до наши дни, като фолклорен изпълнител.

Значението на думата „традиция“ промени ли се във времето, откакто започнахте да пеете професионално, до днес? И ако да – в каква насока и защо?

В думата „традиция“ се съдържат много символи, а един от най-силните сред тях е българското фолклорно творчество. За мен тя винаги е била важна и водеща във всичко, което правя. Стремя се да показвам на своята аудитория най-красивото лице и дълбокия смисъл на тази силна и вдъхновяваща дума.

Мнозина от младите хора биха Ви казали, че виждат фолклора като нещо „старомодно“ или далечно. Като преподавател по музика какво казвате на своите ученици за фолклора и на какво ги учите отвъд народната музика?

Факт е, че подрастващите поколения не са толкова силно и пряко свързани с фолклора, което според мен не е изненадващо. Връзката с него трябва да започва още от семейството – с възпитанието в обич към българското и родното. Като учител винаги напомням на моите възпитаници да се отнасят с уважение, любов и респект към това изключително богатство, което притежава България. Дори когато фолклорът не е сред любимите им неща, им разказвам факти и истории от бита и живота на българина, за това как традициите са се съхранили до наши дни. Стремя се да им предам първо да го откриват около себе си – в различни аспекти от ежедневието – и след това да го познават, ценят и уважават. Да се гордеят, че са родени и живеят в истински рай на земята.

В образованието все по-често се говори за въвеждане на нови предмети, около които има доста въпроси. Има ли място в образователната програма, например, за предмет като „Традиции и фолклор на България“? И ако да – с какво би помогнал и ще има ли достатъчно подходящи преподаватели?

Категорично – да! Има място и голяма нужда от такъв предмет. Днес има чудесни дейци, които могат да запалят интереса на децата към фолклора. Нужно е само да бъдат насочени в тази посока, а източниците, от които да черпят знания и вдъхновение, са им по-близо от всякога, благодарение на съвременните технологии, социалните мрежи и интернет.

Вие имате поглед над хората – от тези, които възпитавате като преподавател, през тези, пред които изпълнявате своите песни, до тези, с които създавате музикалните си проекти. Къде откривате вдъхновението и магията на фолклора – в любознателните погледи, в очакването на публиката или в творческия процес?

Магията е във всичко, изброено във въпроса. Като човек, посветен на музикалното фолклорно творчество, откривам вдъхновение във всеки един процес от работата си.

В свят, пълен с ежедневни грижи, проблеми и стрес, можем ли да говорим за фолклорната музика като за своеобразно „лекарство“ за мир и спокойствие на душата, ума и тялото? Как мислите, че са се справяли с проблемите нашите предци – с музика, следвайки традициите, или по друг начин?

Твърдо мога да заявя, че фолклорът е моето лекарство. Винаги, когато го изпълнявам, неговото въздействие ме успокоява и ме изпълва с мир. Щом запея, забравям за всичко тежко и натоварващо в ежедневието.

Готов ли е българският народ – и вие, певците – да застанем гордо и да покажем българската традиционна музика пред света, а защо не и да се превърне тя в глобален лайфстайл тренд? Гордеем ли се достатъчно с това, което имаме?

Българският фолклор винаги е будил силен интерес у чужденците. Имаме световноизвестни доказателства за това – филми, албуми, фолклорни формации, както и хора, които идват в България именно заради него. Смятам, че този интерес непрекъснато нараства, а заедно с него се засилват и нашата национална гордост, и чувството ни за идентичност.

Защо чужденците в България сякаш оценяват, търсят и се информират за родното ни творчество повече от самите нас? Какво не виждаме, което те виждат?

Може би наш минус е, че често приемаме това богатство за даденост. А всъщност все още има толкова български изследователи, таланти и ценен материал, които чакат своя звезден миг, за да излязат на сцената и да бъдат открити и оценени.

Певец се раждаш или можеш да се научиш? Много ли са децата и младежите, които се насочват към фолклора и противно на очакванията не търсят блясъка на другите музикални жанрове? Какво ги вълнува в родното творчество?

Това „раждане“ не е само талант – то е и вътрешен порив, чувствителност към мелодията и думите, към начина, по който фолклорът разказва истории. Разбира се, много може да се научи – с труд, дисциплина и любов към музиката. Гласът се развива, художественият вкус се формира, сценичното присъствие се изгражда. Но първата искра… тя идва отвътре. Все повече деца и младежи избират именно фолклора, и то не защото той е „лесен“ или „традиционен“, а защото откриват в него нещо истинско.

Ако трябва да опишете България пред непознат или пред света с един фолклорен символ – кой би бил той и защо?

Избирам песента, защото тя е жив символ – не предмет, който стои на рафт, а дъх, традиция и емоция, които продължават да се предават от поколение на поколение. В нея България диша най-силно. Ако трябва да опиша България пред непознат с един-единствен фолклорен символ, това без колебание биха били народните ни песни – онези древни, пластични мелодии, които носят духа на народа ни по поразителен начин. Те са универсален език, който се разбира без превод.

И накрая: музиката, българското творчество и традициите за Вас са…

Нещо велико, несравнимо и неизмеримо!