Жена от Стара Загора се бори за поставянето на рампа във входа на блока ѝ

3 април 2026, 10:07
Таралеж КА
Стара Загора

pixabay

Яна Тенева е в неравностойно положение и липсата на достъпна среда я е поставила в изолация

Жена от Стара Загора е принудена да живее като затворник в собствения си дом, съобщава НОВА ТВ.

Яна Тенева е в неравностойно положение и липсата на достъпна среда я е поставила в изолация.

От социалното министерство уточниха, че програмата за достъпна среда се изпълнява от 2019 година, като за 7 години е осигурена достъпност в 351 сгради - за 529 души с увреждания. Изградени са 428 съоръжения като платформи, подемници, асансьори и рампи.

"Слизането ми коства огромни усилия. Изключително трудно е. Живея сама, нямам близки и няма кой да ме подкрепи. Вратата на асансьора е изключително тежка. Едва-едва влиза количката”, казва жената.

По националната програма за достъпна жилищна среда Яна може да кандидатства за поставяне на електрическа рампа, но през последните 6 години така и не успява.

„Тази програма е повече от абсурдна. Тя не цели да подобри живота на хората с увреждания, а цели да каже, че нещо се дава. Това е пълен абсурд”.

Успява да събере нужните подписи от съседи, но започва безкрайно обикаляне по институции - община, агенция по вписванията. От срока за кандидатстване остават по-малко от два месеца - време, в което бюрокрацията трябва да бъде преодоляна. Оказва се, че „безплатната“ програма не е съвсем без разходи.

„Сега съм на етап одобряване на чакане на проект. И представете си, аз трябва да заплатя 500 евро за този проект. А това е по безплатна програма. Ако одобрят проекта, тези 500 евро щели да ми ги върнат септември месец. А дотогава?”.

В правилата на програмата е предвидено съдействие от институции, ангажирани с осигуряването на достъпна среда. Въпреки това Яна трябва многократно сама да обикаля тези институции.

„Това е унизително и цинично и аз не съм единствен случай. Много хора с увреждания не дочакват, умират преди да дойде рампата им. Поставят ни в състояние на затворник в собствения ни дом. Излизам и се сражавам. Понякога се прибирам със сълзи и на сутринта отново вдигам глава и си казвам: „Абе, трябва да стане!“.