Когато сигналът не спасява: домашното насилие в България през 2025 г.

30 декември 2025, 08:00
Радина Чакърова
София

БТА

От „семеен скандал“ до фатален край – как повтарящите се случаи оголиха провалите на системата

2025 г. мина под знака на тревожна повторяемост. Случаите на домашно насилие започват със „скандал“, преминават през системни побои и заплахи и твърде често завършват с трайни увреждания или смърт. От София до малките села изплуваха десетки тежки инциденти, които очертаха един ясен извод: законът сам по себе си не защитава, когато институциите реагират бавно, формално или изобщо не реагират.

Когато сигналите не спасяват живот

Една от най-показателните истории за 2025 г. е тази на Роза. След жесток побой на 11 август – пред очите на трите ѝ деца – на адреса пристигат три полицейски екипа. Те я виждат, изслушват я, но насилникът не е задържан. Последиците от това бездействие са измерими: месец в болница, пет операции, изваден яйчник, шити бели дробове, две счупени ръце. Година и четири месеца по-късно Роза все още чака справедливост, докато мъжът, който едва не я убива, е на свобода.

Случаят ѝ придава плът на статистиката: близо 3000 жени годишно в България стават жертви на домашно насилие, а само през 2025 г. 23 българки губят живота си.

Година на ескалация

Хронологията на 2025 г. е белязана от изключителна жестокост и повтаряемост:

10 декември – прокуратурата повдига обвинение на 39-годишен мъж за серия тежки посегателства над жена във Велинград и София: душене с колан, удари с ръце и предмети, влачене и притискане в автомобил.
16 декември – съдът задържа 32-годишен мъж за побои над съпругата му и закани с убийство, включително докато тя е бременна: „Скоро ти и детето в корема ти ще умрете“.
4 декември (Ихтиман) – жена е приета по спешност с разкъсана ушна мида и съмнение за спукано тъпанче.
13 ноември (Варна) – 56-годишна жена оцелява след побой с три счупени ребра и перфорация на бял дроб.
16 октомври (София) – мъж пробожда партньорката си с нож.
2 октомври (София) – баща е задържан с постоянен арест за насилие над непълнолетната си дъщеря.
27 октомври (Драганово) – жена е пребита с кабел от съпруга си.

Общото между тези случаи е ясно: насилието е системно, почти винаги предшествано от заплахи. А думи като „ще умреш“, „ще те залея с киселина“, „ще те прегазя“ не са емоция в момент на гняв – те са сигнал за висок риск.

Когато смъртта изпреварва закрилата

През 2025 г. домашното насилие премина границата на „телесните повреди“:

12 септември (Крайници) – 25-годишна жена е убита от партньора си пред очите на трите си деца.
29 октомври (Студеница, Шуменско) – 80-годишна жена е пребита до смърт от сина си.
11 ноември (София) – 45-годишната Стела е застреляна от бившия си партньор в магазина си в центъра на София. Соченият за убиец след това се самоубива; преди това има сигнали за насилие.
21 октомври (Люляково, Руен) – майка, леля и 13-годишно момиче са убити от свой роднина, въпреки известни конфликти и свидетелства за издадена ограничителна заповед. Единственото оцеляло дете – 7-годишно момче – успява да избяга.

Магазинът на Стела

Къщата в с. Люляково

Общественият отговор и закъснялата реакция

Към края на годината домашното насилие вече не можеше да бъде маскирано като „семеен проблем“. На 25 ноември, Международния ден за борба с насилието над жените, протестът „Нито една повече“ извади на улицата ясни искания: кризисни центрове във всяка област, равен достъп до закрила и край на институционалното мълчание. Червените ленти по паметниците напомниха за онези, които вече не могат да бъдат защитени.

Дни по-рано, на 19 ноември, държавата представи координационен механизъм за подкрепа на пострадалите – опит да се сложи ред между полиция, прокуратура, съд и социални служби. Въпросът обаче остава дали този механизъм ще действа преди насилието да ескалира, или ще продължи да идва след трагедиите.

Изводът

Данните на СЗО, според които една от три жени в света е преживяла насилие, показват глобалния мащаб на проблема. Но 2025 г. в България остави по-конкретен урок: когато защитата закъснее, статистиката се превръща в списък с имена. А докато първият сигнал не води до незабавна и координирана намеса, тази година ще продължи да се повтаря – със същите думи: жалба, страх, болница, съд… и понякога – некролог.