Без възмездие за Людмил: Защо системата погреба случая с убитото от ток момче
Оголен кабел на незаконни павилиони уби 16-годишното момче
Докато жителите на Плевен се надяват зимата да донесе така чаканото облекчение, въпросът, който тегне над града, остава без категоричен отговор: „Застрашени ли сме от нова водна криза?“. Краткият отговор е – да. Дългият отговор разкрива сложен възел от остаряла инфраструктура, климатични промени и десетилетия на управленско бездействие, които превръщат достъпа до вода в лукс за хиляди плевенчани.
През втората половина на 2024 г. Плевен и областта преживяха един от най-тежките водни режими в историята си. В продължение на месеци водата бе подавана само за определени часове, а в някои квартали и села тя липсваше с дни.
Основната причина за кризата е зависимостта на Плевен от водоснабдителна група „Черни Осъм“. За разлика от градовете, които се захранват от големи язовири с многогодишен изравнител (като яз. „Искър“ за София), Плевен разчита предимно на речни водохващания и подземни води. Когато настъпи продължителна суша – както се случи през изминалото лято и есен – дебитът на водоизточниците пада драстично.
„Системата е проектирана така, че сме пряко зависими от климата. Когато не вали в Троянския балкан, чешмите в Плевен пресъхват. Това е уравнение, което не можем да променим без генерални инженерни решения“, коментират експерти от ВиК сектору, запознати с хидрологията на региона.
Дори когато природата е благосклонна, Плевен губи битката с водата под краката си. Според официалните данни на ВиК – Плевен, загубите на вода по водопреносната мрежа надхвърлят стряскащите 70%.
Това означава, че от всеки 100 литра, които тръгват към града, до потребителите стигат едва 30. Останалите 70 изтичат в земята заради амортизираните етернитови тръби, полагани преди повече от половин век.
В свое изказване пред медиите през ноември 2024 г., управителят на ВиК – Плевен посочи, че без мащабна подмяна на вътрешната мрежа, дори увеличаването на водоподаването няма да реши проблема трайно. „Ние наливаме вода в пробита кофа“, е честата метафора, използвана от инженерите в дружеството.
В отговор на кризата, държавата отново извади на дневен ред проект, замразен от времето на социализма – изграждането на язовир „Черни Осъм“.
Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Виолета Коритарова нееднократно заяви през последните месеци, че трайното решение за Плевен и Ловеч е именно изграждането на този язовир.
„Стартираме проучвания за язовир „Черни Осъм“. Това е стратегически обект, който може да гарантира водоснабдяването за десетилетия напред“, се казва в официалните съобщения на МРРБ от края на 2024 г.
Този план обаче среща яростна съпротива. Жителите на селата в община Троян и екоактивисти категорично възразяват срещу проекта, опасявайки се, че язовирът ще унищожи природата в сърцето на Стара планина, попадаща в защитената зона на Натура 2000, и ще остави местните хора без вода.
„Няма да позволим да ни удавят, за да спасят Плевен, докато там не си оправят тръбите“, заявиха протестиращи от с. Черни Осъм по време на обществените обсъждания. Този конфликт на интереси заплашва да забави или напълно да спре проекта, оставяйки Плевен в изходна позиция.
Прогнозата за следващата година е тревожна. Ако зимата на 2024/2025 г. не бъде снежна и пролетта не донесе обилни дъждове, Плевен е изправен пред реален риск от още по-строг воден режим през лятото на 2025 г.
Кметът на Плевен, д-р Валентин Христов, определи ситуацията като „критична“ и призова за държавна намеса още през есента. Общината работи по подмяна на водопроводи, но темповете, с които това се случва, са несъизмерими с мащаба на авариите.
Основните заплахи:
Липса на валежи: Климатичните модели вещаят все по-сухи лета.
Бавна държавна машина: Процедурите за нови водоизточници (като „Биволаре“) или язовири отнемат години.
Финансов колапс: Честите аварии и нуждата от постоянно изпомпване на вода (което е енергоемко) тежат на бюджета на ВиК дружеството.
Плевен не просто е застрашен от нова криза – той живее в перманентна такава, която само временно се облекчава от метеорологичните условия. Без драстични мерки за намаляване на загубите по мрежата и без консенсус за нов стратегически водоизточник, режимът на водата през 2025 г. може да се превърне от „бедствено положение“ в „новото нормално“ за града.
Докато институциите спорят, а тръбите се пукат, плевенчани продължават да пълнят тубите. Защото водата, която трябва да е даденост, тук все още е лукс.
Оголен кабел на незаконни павилиони уби 16-годишното момче
Разследването е прекратено без подсъдими лица
Ситуацията е ескалирала многократно
Журналист, публицист и създател на видео съдържание с повече от 15 години опит.

Коментари (0)