Таралеж

Ситуацията е ескалирала многократно

Обикновено неделно събрание на етажната собственост пред жилищен блок в столичния квартал „Младост“ едва не завършва с трагедия. Докато съседите обсъждат битови въпроси, от терасата на шестия етаж полита масивна метална лопата, която се разбива в плочника на сантиметри от хората. Извършителят не е хулиган, а жена с тежко психично заболяване, оставена без грижи от близките си. Това е ежедневието на десетки семейства, които твърдят, че са изчерпали всички законови средства за защита.

Хроника на терора

„Това с лопатата беше капката, която преля чашата, но чашата се пълни от години“, разказва Мариана, чийто апартамент е „врата до врата“ с жилището на болната жена. Мариана изглежда изтощена, с тъмни кръгове под очите. Тя е жената, която от четири години не знае какво е пълноценен сън.

„Животът ми е ад. Спя по 3-4 часа на нощ, и то на пресекулки. Чуват се неистови писъци, блъскане по стените, което разтърсва и моята секция. Наскоро разби дограмата на съседния апартамент с някаква тръба“, споделя тя.

Ситуацията е ескалирала многократно. Мариана показва следи по входната си врата. „Два пъти опита да разбие вратата ми с чук, докато бях вътре. Чувстваш се като във филм на ужасите. Преди месец ми отряза кабелите за интернет и телевизия – просто излезе с ножица и ги накълца. Виках полиция, успяха да я вкарат в психиатрия за кратко, но я пуснаха след няколко дни. И кошмарът започна отначало.“

Страхът на майките и пенсионерите

Към разговора се присъединява Елена (34 г.), млада майка от долния етаж, която бута детска количка и се оглежда тревожно всеки път, когато минава през входа.

„Дъщеря ми е на две годинки. Всеки път, когато излизаме на разходка, аз държа детето с една ръка, а с другата държа телефона с набран номер 112. Това нормално ли е?“, пита риторично Елена. Тя разказва за наводнението от миналия месец, причинено умишлено от болната съседка. „Водата се стичаше през полилеите ни. Ел. инсталацията даде на късо. Ако бяхме заспали, можеше да изгорим живи заради късо съединение. Когато се качихме да звъним, тя просто се смееше зад вратата и крещеше обиди.“

„Близките я изхвърлиха като непотребна вещ“

Сред потърпевшите е и 74-годишният бай Иван, който живее в блока от построяването му. Той си спомня жената още преди заболяването да се обостри до такава степен. Според него, коренът на проблема е в пълното абдикиране на семейството ѝ.

„Тя има роднини, не е сираче. Има брат, има и други близки. Но те просто я 'паркираха' тук и изчезнаха“, клати глава възрастният мъж. „Идват веднъж на високосна година, колкото да видят дали апартаментът още е цял. Когато им звъннем да кажем, че тя буйства и чупи прозорци, те или не вдигат, или ни казват: 'Оправяйте се, ние не можем да я гледаме'. Оставиха я на грижите на входа, все едно ние сме санитари.“

Параграф 22: Институциите си прехвърлят топката

Домоуправителят на входа, Петър Димитров, показва дебела папка с документи. Вътре са събрани жалби до 7-мо РУ, до прокуратурата, подписки и протоколи от общи събрания. Резултатът до момента е нулев.

„Миналата година проведохме събрание, на което присъстваха 80% от живущите – нещо, което рядко се случва. Взехме решение за извеждането ѝ по реда на Закона за управление на етажната собственост. Пуснахме нотариална покана“, обяснява Димитров.

Тук обаче се сблъскват с поредния абсурд. „Щом разбраха, че нещата стават сериозни и може да загубят контрол над имота, семейството веднага я скри. Прибраха я някъде за две седмици, докато бурята отмине, и после пак ни я върнаха. Въртим се в омагьосан кръг. Полицията идва, пише протокол за предупреждение и си тръгва. Линейката идва, бият ѝ успокоително и си тръгват. Прокуратурата бави преписките с месеци. А ние чакаме някой да бъде убит, за да се задейства държавата.“

Чакаме трагедията?

Случаят в „Младост“ не е прецедент, а симптом на огромна дупка в законодателството и грижата за психично болните в България. Процедурата за задължително настаняване за лечение е тромава и изисква доказване на непосредствена опасност за живота. За жителите на този блок обаче, летящите лопати, чуковете и нарязаните кабели са достатъчно доказателство.

Докато институциите си прехвърлят отговорността, Мариана и съседите ѝ продължават да живеят под обсада. Тази вечер те отново ще си легнат със страх, надявайки се, че тишината няма да бъде разкъсана от поредния удар с чук по вратата.

„Просто искаме да живеем спокойно. Не искаме мъст, искаме тази жена да получи лечение, а ние – сигурност. Толкова ли много искаме?“, завършва Мариана, поглеждайки към разбитата дограма на стълбището – ням свидетел на поредния пристъп на лудост.

Още по темата

Когато палките млъкнаха: България от 1989 до 1 декември 2025

Хронология на най-тежките случаи на полицейско насилие и мистериозната пасивност на 1 декември 2025 г.

Още

Разследване на Таралеж: Дясна ръка - ляв джоб или колко "добре" работят служителите на „Автомобилна администрация“ (ВИДЕО)

Началник и служител на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - град Кюстендил извършват "проверки" на камиони за 10 секунди

Още

Едни си ги пълнят гу̀шите, а други си ги бѐрат ду̀шите

Години наред голяма част от българската политика живее от македонската тема, а не заради нея. Тя е удобен национален реквизит, който се изважда по избори, по протокол и по време на кризи...

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Мартин Стоянов

Журналист, публицист и създател на видео съдържание с повече от 15 години опит.