Ще убием ли духа на планината? Факт по факт

Разлог е град между три планини и един апетит. В Разложката котловина, между Рила, Родопите и Пирин, багерите са в активен работен режим. Строителните бригади не се оплакват от безработица. Докато туристите се наслаждават на красотата на планината, под краката им земята е вече със сменен статут и предназначение.

На 3 октомври 2025 г. вестник „Струма“ публикува кратка, но показателна новина: „Инвеститори с големи терени в Банско, Разлог и с. Баня изтупаха от праха забравени инвестиционни намерения и стартираха наново процедури за строеж.“

Зад този неутрален тон стои процес, който вече е реалност – възраждане на стари проекти от 2006–2007 г., когато думите „екология“ и „устойчивост“ още не значеха нищо и се търсеха само маржовете на печалба. Местните хора все по-често се питат: защо старите планове се връщат именно сега? Отговорът като, че ли няма нужда да се търси дълго. Земята е същата, но стойността ѝ вече не се мери в жито, а в евро на квадрат РЗП. 

Освен позабравените проекти обаче, допълнителни земеделски терени се обособяват за застрояване. На 23 октомври 2025 г. Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград издава Решение № ПО-10-10, с което променя предназначението на 16 172 кв.м земеделска земя за неземеделски нужди. Официалният документ е публикуван на сайта на Министерството на земеделието. Това означава: още площи, които до вчера хранеха хората с реколта, днес могат да хранят строителните фирми.

Само седмица по-рано, на 16 октомври 2025 г., от общината е обявено ново инвестиционно намерение за вилен комплекс в землището на с. Баня – десетки декара частна земя, която ще се превърне във „ваканционно селище“. Официалното уведомление е публикувано в регистъра на РИОСВ – Благоевград.

Никой не отрича, че всички решения са законни. Но въпросът е друг. Морално ли е всичко, което е законно правилно? Колко още зелени терени ще бъдат „отпушени“, преди Разлог да стане само спомен за котловина между планини и да умре духът, който носи?

Непосредствено до Разлог планинсия комплекс Пирин Голф расте, нови „21 къщи с гледка към планината“ са обявени за строителство.  На 19 октомври 2025 г., бе публикувана  новината, че собственикът на Пирин Голф – Йордан Каназирев, чрез фирмата „БС Асетс“, стартира строеж на 21 едноетажни жилищни сгради в местността Църнако, Разлог. Още един проект, още един подпис, още един аргумент за „икономическо развитие“.

Само че под слогана „жилища с гледка към Пирин“ остава един неудобен въпрос.  Когато всеки има гледка към планината, кой гледа самата нея?

Изглежда сякаш зазвучава старата песен на нов глас. През 2020 г. Върховният административен съд (ВАС) отмени плановете за ново застрояване в Национален парк „Пирин“. Решението от април 2020 г. бе ясен шамар за политиката на „тиха подмяна“. Проектът щеше да позволи строежи върху до 66 % от територията на парка и изсичане на гори върху до 48 % от площта му. Тогава съдът защити парка. Днес натискът не е в парка, а в подножието на самия му праг. Променят се статути, одобряват се строежи, и мълчаливо се преминава онази невидима граница, която отделя природата от пазара.

В медийното пространство преди няколко дни зазвуча гласът на министър Борислав Гуцанов, който заяви пред Fakti.bg:  „Този път трябва да се сложи край на безобразията с разрешителните за строеж. Контролът върху местните администрации е слаб, а натискът е огромен.“

И въпреки твърдия тон дошъл от правителството, стоителните площадки се разрастват и багерите не спират. В същото интервю министърът признава, че редица общини в Пиринския регион издават разрешителни „на ръба на закона“ и че ще бъдат проверени от ДНСК до края на годината.

На 3 октомври 2025 г., само дни преди новата строителна вълна, екологът Тома Белев казва пред БНР: „Недопустимо е половината от реките ни да не се водят реки и това позволява да се застрояват и после идват човешките жертви.“

Това не е коментар само за хидрология. През думите прозира упрек за нормативна слепота – липсата на контрол, която прави всяко „разрешение“ потенциален риск, който не се измерва само в човешки жертви. Същият риск, който през 2014 и 2017 г. предизвика кални потоци и щети именно в този регион. 

Много са въпросите, които остават без отговор. И ние искаме да ги зададем. 

Кой проверява реалния кумулативен ефект на всички тези „малки“ разрешения за строеж край Разлог?

Къде са стратегическите оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС) на нивото на цялата котловина?

Защо Министерството на земеделието продължава да одобрява промени на предназначението без обществен дебат?

Кой ще поеме отговорност, ако следващото наводнение или свлачище тръгне от „законно“ построен терен?

И най-вече – има ли още време да спасим планината, преди да я сведем до декор?

Пирин е наше национално наследство, наша история, наш дух. Но инвестиционните апетити настойчиво поглъщат Пирин и се опитват да го превърнат в хотел, като приспиваме съвестта си под формата на "икономическо развитие на региона".  

Пирин не може да се продаде. Може да се застрои, но не и да се купи душата му.

Духът на Пирин е тишината в гората, сянката на мълчаливите върхове и усещането, че има неща, които не подлежат на сделка. 

„Пирин е жив, докато не е застроен. В момента, в който го направим удобен – ще го убием.“ — Катерина Раковска, WWF – България

Днес Разлог стои между два пътя – този на бързата печалба и този на бавната, но честна морална устойчивост. А въпросът вече не е дали ще се строи. Въпросът е: колко още може да издържи планината, преди да замълчи завинаги?

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ПК