БТА

Езикът в Пиринско не е единен, а жив — променя се с планината и пази звуците на миналото.

В рамките на едва сто километра в Благоевградска област звучат разнообразни говорни традиции. Това не е езикова екзотика за туристи, а живо ежедневие: съседи, които понякога се усмихват, защото не са се разбрали, и домове, които пазят в речта си звука на миналото.

Разложкият говор е мек, напевен и старинен. Старобългарското ѣ се произнася като ,,е":  бêл, гулềм, врềме. Думите се леят плавно, като в стар двугласен напев. Планините около Разлог векове наред са изолирали селата и са запазили тези особености като в капсула на времето. „Гулềмийо брегò не може да се минè" (произнася се: Гулèмийо брего̀ не можì да се минѐ – „Големият баир не може да се мине“) – звучи почти като стих, не като реплика.

В Банско речта е друга – смесена, пъстра, като този град. Старото ъ се превръща в о : песòк, петòк, млечòк. Банско отдавна е търговски кръстопът, по който са минали кервани и сезонни работници. Говорът носи следите на този обмен – едновременно книжовен и народен, адаптивен към всеки събеседник .  „Яс съм оттука, ама ше одам утре у градò“ (произнася се: Яс съм оттука, ама ше о̀дам утре у градо̀ – „Аз съм оттук, но ще отида утре в града“), казват местните – просто, естествено, с усмивка.

Най-южно, в Петрич , езикът звучи различно – по-песенно, по-бързо. К'е заменя ще : к'е идà утре, к'е метà, к'е глèда. Гласните са по-отворени, а думите – по-меки: маш (мъж), сон (сън), зол (зъл), вече дòш („вали дъжд“). Географската близост до Македония е оставила дълбок отпечатък – това е реч на границата, където българският се усмихва на юг.

Исторически всичко това има своето просто обяснение. Планините разделят хората, котловините ги изолират, пътищата свързват и променят. Където има училища и църковни центрове, книжовният език е навлизал по-бързо; където ги няма – старинните форми оцеляват. Банско е привличало нови думи, Разлог ги е пазил, Петрич ги е оцветявал по южен начин. Миграции, пазари и междуселски бракове – това са „ редакторите “ на езика преди времето на академиите.

Когато човек чуе че идà утре в Разлог, ше идà утре в Банско или к'е идà утре в Петрич, той не просто различава говори – чува движение, посока, памет. В Пиринско езикът сам върви по пътеките, разказвайки историята на всеки склон. 

Последвайте Таралеж в

Редактор

Радина Чакърова