Снимка: АП/БТА

Робъртсън се опасява от завиване на Македония към руско-сръбската орбита.

Сръбската православна църква и нейната роля в региона са определени като основен разпределител на сръбски и руски политически натиск за предотвратяване на демократичните процеси в Западните Балкани. Това пише лорд Джордж Робъртсън, бивш генерален секретар на НАТО, в подготвения от него документ с препоръки към британската дипломация, относно необходимостта тя да се позиционира в процесите в този регион. Документът е насочен към начин за предотвратяване на руско-сръбското влияние, особено в Македония.

Днес Русия поддържа силно разузнавателно и паравоенно присъствие в Сърбия. А Белград, заедно с Беларус, е основният доставчик на руско и китайско оръжие за Европа. Русия и Сърбия рутинно провеждат съвместни разузнавателни операции в региона, с изричната цел да предотвратят по-нататъшното разширяване на НАТО в Западните Балкани. Белград е и основен транзитен център за доброволци, записали се в руските окупационни сили в Украйна, някои от които от своя страна са вербувани от руските разузнавателни служби. Сърбия е дом и на най-голямата руска разузнавателна станция в региона - Руския хуманитарен център в Ниш. Страната е домакин и на сложна мрежа от компании, граждански сдружения и уж културни инициативи, които служат като организации-прикритие за руските стратегически интереси. В целия регион Сръбската православна църква действа и като основен дистрибутор на сръбски и руски политически натиск за осуетяване на демократичните процеси, пише лорд Робъртсън.

Той твърди, че излизането на Обединеното кралство от ЕС дава на правителството известна дипломатическа гъвкавост, която би му позволила да помогне на съюзниците си. А именно, поради позицията си извън ЕС, но и членството си в НАТО и Г-7, Обединеното кралство може да играе ролята на честен посредник в подпомагането на разрешаването на дълбоко вкоренените спорове в Западните Балкани. В своите препоръки към британската дипломация във връзка с македоно-българския спор, авторът на този документ, бившият генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън, казва:

- Така че Великобритания трябва да предложи да посредничи в спора между Северна Македония и България, за да предотврати по-нататъшното регресиране на Скопие и тенденцията да се насочи към руско-сръбската орбита. Тя може да направи това чрез медиация. Изходът от безизходицата между двете страни трябва да се търси въз основа на съдържанието на съществуващото им споразумение от 2017 г. Обединеното кралство може също да разчита на най-добрите практики, приети оттогава. Мирното споразумение за Северна Ирландия, особено в образованието, е добър пример. За да насърчи напредъка, Обединеното кралство може да предложи допълнителна подкрепа на стремежите на България да се присъедини към ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) чрез увеличаване на обхвата на програмите за научноизследователска и развойна дейност. Обединеното кралство може също да насърчи британските инвеститори да инвестират в България. Подобни предложения трябва да бъдат отправени към Северна Македония в сътрудничество с Франция и Германия, за да се насочи страната към ускорено отваряне на главите за присъединяване към ЕС, което би позволило на Северна Македония по-голям достъп до фондовете на ЕС за развитие.

Оценявайки текущите процеси в областта на сигурността и политиката в Македония, лорд Робъртсън се опасява от завиване на Македония към руско-сръбската орбита.

-Всички налични в момента проучвания на общественото мнение показват, че макар обществеността в Западните Балкани – с изключение на Сърбия – да остава ангажирана с интеграцията в ЕС (и НАТО), вярата им в процеса се срива. Накратко, Западните Балкани искат да се присъединят към ЕС и НАТО, но не вярват, че ЕС и НАТО искат да ги приемат. Северна Македония, която се очерта като лидер в региона след Преспанското споразумение от 2018 г., сега е изправена пред разочарование от темпото на присъединяването си към ЕС, което води до нарастваща подкрепа за националистически дневен ред. Това от своя страна води до подновени възможности за засилено влияние от страна на Сърбия, Русия и Китай в тази страна.

Този 15-страничен документ, подписан от лорд Робъртсън, предоставя подробен анализ на руското и китайското влияние в региона, като посочва, че от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Западните Балкани са идентифицирани като зона на засилена (не)пряка руска агресия.

„В Черна гора, държава членка на НАТО от 2016 г., злокачественото влияние на режимите на Путин и Вучич е залегнало на всички политически и социални нива. След преврата през 2016 г., за който се подозира, че е извършен отчасти от руски и сръбски агенти, и насилието през 2021 г., което съпътстваше инсталацията на новия патриарх на Сръбската православна църква в Черна гора, има сериозни опасения относно засиленото руско и сръбско влияние в страната. По подобен начин Сърбия и Черна гора се превърнаха в междинна спирка за руски търговски интереси, предимно тези, насочени към подкопаване на санкциите, насочени срещу Русия“, се посочват тези препоръки на бившия генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън, който предлага дипломатически действия от страна на британската дипломация на Балканите.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ПК