Забрави ли Столична община за Мемориала на първи и шести пехотен полк

20 ноември 2025, 13:00
Калоян Христов
София

Интернет

За голямо съжаление от немалко време насам софиянци сме свидетели как Столична община или отказва, или се прави на неразбрала по темата с възстановяването на Мемориала на Първи софийски и Шести пехотен търновски полк

Възстановяването на този паметник е задължение на Столична община — не само заради наследниците на войниците от „Желязната дивизия“, а и защото същата тази дивизия даде много жертви за освобождението на поробените български земи и обединението на отечеството в една целокупна и просперираща държава.

Първи софийски пехотен полк, наричан още „Желязната дивизия“ и известен още като „Шопска“, участва в едни от най-славните моменти в новата българска история — в Първата Балканска война и в Първата световна война. В Балканската война той води успешни сражения срещу турците в Люлебургаз–Бунархисарската операция. По време на Първата световна война участва като част от Първа българска армия в разгрома срещу Сърбия и освобождаването на Поморавието, което тогава е било населено предимно с българско население. След влизането на Румъния във войната „Желязната дивизия“ е изпратена на северния фронт като част от Третата българска армия и взема участие в битката при Тутракан, която е геройски спечелена от българската армия.

Шести пехотен търновски полк участва в Сръбско-българската война (1885) и взема участие в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот. Именно с тази война и при тези сражения младата тогава българска армия получава бойното си кръщение. През Балканската война (1912–1913) полкът влиза в състава на Първа пехотна софийска дивизия и оттогава до разформироването им имената на българските войници остават записани като тези на герои, бранили роднен дом и бащиния край срещу враговете на родината.

Именно този подвиг на българските войници е бил целта на построяването на Мемориала на Първи софийски пехотен и Шести пехотен търновски полк от Първа пехотна софийска дивизия. Той е открит на 28 октомври 1934 г. от цар Борис III. Пред него са се провеждали множество военни чествания, паради, помени и други тържества до Втората световна война. Днес мястото е в близост до Националния дворец на културата.

Паметникът се е състоял от три големи мраморни плочи, подредени във форма на буквата „П“, върху които бяха изписани имената на над 3 000 войници от двата полка, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Пред средната плоча е стоял издигнат лъв върху пиедестал, държащ в лапите си картата на обединеното българско отечество в етническите си граници – Мизия, Тракия и Македония. След идването на комунистическата власт лъвът е бил премахнат, а през 1979 г. паметникът е окончателно разрушен.

През 2017 г., след години на говорене и препирни, Столична община най-накрая върна лъва от оригиналния мемориал на Първи и Шести пехотен полк, за което голяма роля има тогавашния военен министър Красимир Каракачанов.

След това започва голямата история на бездействието. В следващите години СОС буквално замрази темата. Правеха се комисии, подготвяха се „анализи“, формално беше обявен конкурс – от онези конкурси, които се споменават в пресъобщенията, но изчезват някъде по чекмеджетата. В същото време граждански организации периодично напомняха за паметника, но от Общината отговаряха с обичайното: „Работи се“. Само че нищо не се работеше.

След 2023 г. на поста кмет дойде Васил Терзиев — човек, чийто произход от Държавна сигурност често е премълчаван, но в случая е важен с едно: обещаваше „нова енергия“ и „друг подход“. На практика обаче резултатът бе сходен със стария – протакане и липса на ясен план. И ако днес управляващите в Общината се чудят защо темата ги преследва – причината е проста: достатъчно време никой не движи процеса, а хората вече не вярват на обещания.

Показателно е и друго – ГЕРБ, които управляваха София доста години и не направиха почти нищо за възстановяването, сега с охота критикуват Терзиев. Парадоксално е: същите, които имаха възможност и власт да завършат паметника, днес се държат като външни наблюдатели, които едва ли не откриват проблема за първи път.

Накрая, след години застой, се стигна до нов конкурс, до нови планове, до нови обещания. Дали този път ще има реален резултат – тепърва ще видим. Но ако нещо е ясно, то е, че Столичната община, в различните ѝ политически конфигурации, носи солидната отговорност за това паметникът да не бъде възстановен вече толкова време. Лъвът се върна през 2017-а. Останалото така и не последва, защото между декларациите и действията в СОС зее пропаст, която политиците предпочитат да не забелязват.

Надяваме се скоро столицата да осънне с мемориал символизиращ паметта към миналото и нужната почит към нашите деди дали живота си за една по-добра България.

Калоян Христов