По темата за инфлацията и цените, депутатът Мартин Димитров подчерта, че правителствените мерки са крайно недостатъчни и призова за поставянето на двумесечен срок за работата на КЗК
От името на „Демократична България“ бе обявено, че формацията ще подкрепи на първо четене промените в Закона за защита на конкуренцията и Закона за съдебната власт, внесени от „Прогресивна България“.
Като „конструктивна опозиция“, ДБ приема текстовете като основа за дебат, но настоява за по-сериозни реформи и подкрепа за своите предложения между двете четения, стана ясно от думите на представители на коалицията.
По темата за инфлацията и цените, депутатът Мартин Димитров подчерта, че правителствените мерки са крайно недостатъчни и призова за поставянето на двумесечен срок за работата на КЗК. „Ако КЗК и с тези допълнителни правомощия не заработи, явно има нужда от нови хора там“, допълни той.
Димитров обърна внимание и на липсващите предложения на ДБ за премахване на екотаксите за стари автомобили и намаляването им за бяла техника като реален инструмент за по-ниска инфлация. Йордан Иванов от ДСБ допълни, че коренът на проблема са цените на горивата, където липсват адекватни мерки срещу спекулата, въпреки внесените от тях 11 предложения.
Относно съдебната реформа, Надежда Йорданова потвърди подкрепата като знак за „конструктивен парламентарен диалог“, като същевременно открои няколко ключови и позитивни елемента в законопроекта.
Тя акцентира върху въвеждането на мораториум върху решенията на ВСС с изтекъл мандат, включително върху назначенията, както и върху изричната възможност на правосъдния министър да оспорва актовете на Съвета. Не на последно място, Йорданова подчерта важността на връщането на подсъдността при оспорване на актове за отчуждаване на имоти на окръжно ниво, за да се прекратят опитите за изкуствено увеличаване на числеността на Върховния административен съд.
Йорданова открои и три момента в законопроекта, които сериозно притесняват ДБ. Първо, в новите условия за ВСС липсват гаранции за политическа неутралност на бъдещите членове органа. Второ, не се разширява кръгът от номиниращи - юридическите факултети с висок рейтинг и Висшият адвокатски съвет да могат да правят предложения за членове на ВСС. Трето, предложението професионалната квота да мине по съдебни окръзи създава сериозни предпоставки да се възпроизведе контролираният избор на професионалната квота във ВСС - административните ръководители да пратят в него свои приближени, каквато е порочната практика от миналото.