По време на заседанията по делото през февруари съдът прие искането за отвод на вещото лице проф. Станимир Карапетков, който беше изготвил заключение по назначената по досъдебното производство автотехническа експертиза за причините за катастрофата. Това наложи назначаването на нова комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза от други вещи лица.

Попов беше категоричен, че ще продължи борбата за своята кауза.

 „Няма да спирам изобщо. Промяна ще има и ще я постигнем заедно".

На днешното заседание бе даден ход на делото, но не се явиха вещите лица, които трябва да изготвят автотехническа експертиза.

И денс - граждани се събраха пред съда в Плевен с искане за справедливост по делото за катастрофата, при която загина 12-годишната Сияна.

Миналата седмица бабата на Сияна - Стоянка Ламбева сподели пред "24 часа", че продължават да търсят справедливост и да настояват за реални мерки, които да предотвратят подобни инциденти. Ламбева е категорична, че държавата остава „длъжник“ към паметта на загиналите деца.

"Бих искала да вярвам, че ще има справедливост, но изпаднах в шок, след като видях изготвената от Карапетков експертиза за катастрофата, при която загина Сияна. Не можах да повярвам на очите си. Аз бях в колата до внучката си. Видях с очите си всичко. Видях как огромният камион влиза в нашата лента и затова мъжът ми намали скоростта и почти излезе от пътя надясно и спря. В този момент тирът се опита рязко да се прибере в своята лента и тогава към нас полетя ремаркето му и ни удари жестоко. Бях затисната в колата, мъжът ми беше в безсъзнание, а аз виках с всичка сила за помощ поне 5 минути. Човекьт, който ни удари, не дойде нито тогава, нито по-късно. Помогнаха ни други хора, които спряха. Линейката за Сияна дойде след повече от 40 минути, впреки че е била на 10 минути от нас. През цялото това време детето агонизираше, умираше в ръцете ми. Това е всичко, което се случи на 31 март".

По думите ѝ болката от загубата не намалява с времето, а се променя начинът, по който семейството я преживява. Според Ламбева членовете на семейството се справят по различен начин с трагедията. Майката и бабата преживяват загубата по-интровертно, докато бащата е избрал по-активна позиция, включваща публични изяви и настояване за институционални действия.

"Всеки човек има право да скърби по свой начин и не бива да бъде съден за това. Семейството цени подкрепата на хората, които искрено съпреживяват случилото се и настояват за промяна".

Според нея обществената памет не бива да избледнява, а случаят трябва да остане пример за необходимостта от по-ефективни мерки и отговорност.