Исторически личности от еврейската общност с принос към развитието на България
Еврейската общност е неразделна част от историческото и духовното развитие на България. През годините на своето многовековно присъствие по българските земи евреите не само съхраняват своята религиозна и културна идентичност, но и активно участват в изграждането на българската държава, в развитието на нейните институции, в националноосвободителните борби и в културния живот на страната.
След Освобождението през 1878 г. българските евреи постепенно се утвърждават като равноправни граждани на новата държава. Те намират своето място в армията, образованието, медицината, търговията, науката и изкуството. Особено показателно е участието им във войните, които България води за своето национално освобождение и обединение. Хиляди евреи застават в редовете на българската армия по време на Сръбско-българската война, Балканските войни и Първата световна война. Сред тях има не само редници и подофицери, но и офицери, достигнали високи военни звания и отличили се със своята служба.
Историята на българските евреи е история на принадлежност, гражданска отговорност и значим принос към общото национално наследство. Сред многобройните личности, които заслужават да бъдат припомнени, се открояват пет имена, свързани с различни страници от българската история.
Полковник Аврам Перец Таджер – български офицер и общественик
Аврам Перец Таджер е сред най-ярките представители на българските евреи, посветили живота си на военната служба. Роден през 1872 г. в София, той принадлежи към поколението, изградило професионалния облик на младата българска армия след Освобождението.
Таджер завършва Военното училище в София и се посвещава на офицерската професия. Военната му кариера се развива в период, когато България преминава през сложни политически и военни изпитания, свързани с борбата за национално обединение. Участва във войните в началото на XX век, включително в Балканските войни и Първата световна война, като достига до чин полковник.
Неговият пример е особено значим в контекста на историята на българските евреи. Във време, когато националната армия се утвърждава като една от основните институции на държавата, Таджер изгражда кариера, основана на професионализъм, дисциплина и отдаденост на военния дълг.
Освен военната си дейност той проявява интерес към историята и обществения живот на еврейската общност. Занимава се с исторически изследвания и оставя ценни свидетелства за живота на евреите в България. Така неговият принос надхвърля рамките на военната история и се превръща в част от усилията за съхраняване на историческата памет.
Рафаел Моше Камхи – еврейският революционер в македонското освободително движение
Рафаел Моше Камхи заема особено място в историята на националноосвободителните борби на Балканите. Роден през 1870 г. в Битоля в сефарадско еврейско семейство, той се превръща в един от участниците в революционното движение на българското население в Македония.
Камхи се присъединява към Вътрешната македоно-одринска революционна организация и влиза в близки отношения с някои от най-известните ѝ дейци – Даме Груев, Гоце Делчев и други революционери. В негово лице организацията намира не само съмишленик, но и доверен човек, който участва в поддържането на нейните организационни връзки.
По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Камхи действа под революционния псевдоним Скендер Бег. Участва в революционната дейност в Битолско и Ресенско, а впоследствие продължава да поддържа връзки с дейци на освободителното движение.
Рафаел Камхи остава важна историческа фигура, чието участие в революционното движение показва, че идеята за свобода и политическо самоопределение е намирала привърженици и сред българската еврейска общност.
Елиас Канети – нобеловият лауреат, роден в Русе
Елиас Канети е сред най-значимите световни интелектуалци, родени в България. Появява се на бял свят на 25 юли 1905 г. в Русе, в семейство на сефарадски евреи. Макар по-голямата част от живота и творческата му кариера да преминават извън България, родният град остава съществена част от неговата лична и духовна идентичност.
Детството на Канети преминава в многоезична и многокултурна среда. В семейството му се говори ладино, а срещата с различни езици и култури оказва трайно влияние върху неговото световъзприятие. След напускането на България той живее в Англия, Швейцария, Германия и Австрия, като постепенно се утвърждава като един от значимите автори на европейската литература.
През 1981 г. получава Нобеловата награда за литература – международно признание за неговия изключителен принос към световната култура.
Особено важна за връзката му с България е автобиографичната книга „Спасеният език“, в която Русе и спомените от ранното му детство заемат съществено място.
Елиас Канети е доказателство за значимото присъствие на българските евреи в европейската интелектуална история. Неговият живот и творчество превръщат името на Русе в част от биографията на един от най-големите писатели на XX век.
Полковник Морено Грациани – български офицер от еврейски произход, участвал във войните за национално обединение
Сред представителите на българската еврейска общност, избрали военната служба и посветили професионалния си път на българската армия, е и полковник Морено Грациани.
Грациани е сред евреите, получили военно образование във Военното училище в София и реализирали се в офицерския корпус на българската армия. Неговият пример е показателен за интеграцията на еврейската общност в институциите на младата българска държава и за активното участие на нейните представители в защитата на националните интереси.
Грасияни е роден през 1872 г. в Шумен. След завършването на Военното училище през 1896 г. започва службата си в българската армия.
Съществен етап от военната му кариера са войните за национално обединение. Като командир той участва в Балканската война (1912–1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.) и Първата световна война (1915–1918 г.). Службата му обхваща едни от най-тежките периоди в историята на българската армия.
Достига до чин полковник от запаса и се утвърждава като една от разпознаваемите фигури сред българските евреи, служили като офицери в армията. След активната си военна кариера продължава да участва в обществения живот на еврейската общност.
Морено Моше Грасияни е представител на поколение, за което българската държава и армия са не просто институции, а пространство за професионална реализация и изпълнение на гражданския дълг. Неговата биография е важна част от историята на българските евреи и от свидетелствата за участието им във войните за национално обединение.
България е пример за толерантност и човечност
Историите на тези четири личности са само малка част от богатото наследство, което еврейската общност е оставила в българската история. От бойните полета на войните за национално обединение до революционното движение, от военната служба до световната литература и науката, българските евреи са допринесли със своя талант, смелост, професионализъм и родолюбие за развитието на страната. Техният принос е още едно доказателство, че България е изграждана от поколения хора с различен етнически и религиозен произход, обединени от обща съдба и принадлежност към една родина. Връзката между българи и евреи има дълбоки исторически корени.
България е пример за толерантност, човечност и мирно съжителство между различни етнически и религиозни общности – пример, чиято най-ярка историческа проява е спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Това наследство е повод за заслужена гордост.
Автор: Михаил Анастасов
