В Окръжния съд в Плевен ще гледа делото „Сияна“. Очаква се съдебният състав да изслуша заключението по назначената комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза.

В края на февруари Окръжният съд остави в ареста обвиняемия Георги Александров, който причини тежката катастрофа на 31 март 2025 година, на пътя Бяла-Ботевград в района на Телиш.

Подсъдимият е с множество нарушения по ЗДвП, като е наказван няколко пъти за престъпления по транспорта, с лишаване от право да управлява МПС. В момента, същият е с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Според делото Александров е управлявал МПС-товарна композиция от влекач и прикачено полуремарке, със скорост от около 83 км/ч, при разрешена 70 км/ч за този пътен участък.

Условията били дъжд, мокър асфалт, зона на завой, неравна пътна настилка, поради които настъпила загуба на напречната устойчивост на товарния автомобил и прикаченото полуремарке навлязло в насрещната пътна лента, където продължило движението си.

В същия момент, в тази насрещна пътна лента, се движел лекият автомобил, в който пътници били 12-годишната Сияна (на задната лява седалка) и нейната баба (на задна дясна седалка), а шофирал пострадалият - дядото на момичето.

Шофьорът на автомобила предприел аварийно спиране, за да не се удари в ремаркето, но въпреки това, настъпил удар, който бил челен за лекия автомобил. В резултат на удара, била причинена смъртта на Сияна и телесни повреди на шофьора на автомобила - нейният дядо. 

Миналата седмица бабата на Сияна - Стоянка Ламбева сподели пред "24 часа", че продължават да търсят справедливост и да настояват за реални мерки, които да предотвратят подобни инциденти. Ламбева е категорична, че държавата остава „длъжник“ към паметта на загиналите деца.

"Бих искала да вярвам, че ще има справедливост, но изпаднах в шок, след като видях изготвената от Карапетков експертиза за катастрофата, при която загина Сияна. Не можах да повярвам на очите си. Аз бях в колата до внучката си. Видях с очите си всичко. Видях как огромният камион влиза в нашата лента и затова мъжът ми намали скоростта и почти излезе от пътя надясно и спря. В този момент тирът се опита рязко да се прибере в своята лента и тогава към нас полетя ремаркето му и ни удари жестоко. Бях затисната в колата, мъжът ми беше в безсъзнание, а аз виках с всичка сила за помощ поне 5 минути. Човекьт, който ни удари, не дойде нито тогава, нито по-късно. Помогнаха ни други хора, които спряха. Линейката за Сияна дойде след повече от 40 минути, впреки че е била на 10 минути от нас. През цялото това време детето агонизираше, умираше в ръцете ми. Това е всичко, което се случи на 31 март".

По думите ѝ болката от загубата не намалява с времето, а се променя начинът, по който семейството я преживява. Според Ламбева членовете на семейството се справят по различен начин с трагедията. Майката и бабата преживяват загубата по-интровертно, докато бащата е избрал по-активна позиция, включваща публични изяви и настояване за институционални действия.

"Всеки човек има право да скърби по свой начин и не бива да бъде съден за това. Семейството цени подкрепата на хората, които искрено съпреживяват случилото се и настояват за промяна".

Според нея обществената памет не бива да избледнява, а случаят трябва да остане пример за необходимостта от по-ефективни мерки и отговорност.