"Бих искала да вярвам, че ще има справедливост, но изпаднах в шок, след като видях изготвената от Карапетков експертиза за катастрофата, при която загина Сияна. Не можах да повярвам на очите си. Аз бях в колата до внучката си. Видях с очите си всичко. Видях как огромният камион влиза в нашата лента и затова мъжът ми намали скоростта и почти излезе от пътя надясно и спря. В този момент тирът се опита рязко да се прибере в своята лента и тогава към нас полетя ремаркето му и ни удари жестоко. Бях затисната в колата, мъжът ми беше в безсъзнание, а аз виках с всичка сила за помощ поне 5 минути. Човекьт, който ни удари, не дойде нито тогава, нито по-късно. Помогнаха ни други хора, които спряха. Линейката за Сияна дойде след повече от 40 минути, впреки че е била на 10 минути от нас. През цялото това време детето агонизираше, умираше в ръцете ми. Това е всичко, което се случи на 31 март".

Това сподели пред "24 часа" бабата на Сияна - Стоянка Ламбева. Една година след трагичната смърт на детето, близките ѝ продължават да търсят справедливост и да настояват за реални мерки, които да предотвратят подобни инциденти. Ламбева е категорична, че държавата остава „длъжник“ към паметта на загиналите деца.

По думите ѝ болката от загубата не намалява с времето, а се променя начинът, по който семейството я преживява. Според Ламбева членовете на семейството се справят по различен начин с трагедията. Майката и бабата преживяват загубата по-интровертно, докато бащата е избрал по-активна позиция, включваща публични изяви и настояване за институционални действия.

"Всеки човек има право да скърби по свой начин и не бива да бъде съден за това. Семейството цени подкрепата на хората, които искрено съпреживяват случилото се и настояват за промяна".

Според нея обществената памет не бива да избледнява, а случаят трябва да остане пример за необходимостта от по-ефективни мерки и отговорност.

"Загубих единственото си внуче, което беше смисълът на живота ми, а мъжът ми, който цял живот спасяваше хора, остана инвалид за цял живот. След около 2 месеца, когато ми показаха експертизата, бях потресена. В документа се описваше друга катастрофа, там пишеше, че ние сме били на пътя и сме се движели, а ние бяхме излезли от пътя и спрели, за да освободим място за тира. Написаното в експертизата е абсолютна лъжа. Това е гавра с нас. Стана ми още по-болно, че в съда дойдоха активисти от една партия, които ме притискаха да призная експертизата на Карапетков, те бяха с него. Това го снимаха всички телевизии. Безобразно е, че след този случай започнаха грозните атаки срещу Николай. След всичко това разбрах колко е трудно в България да получиш справедливост".