В новия доклад за убежището и миграцията Европейската комисия отчита спад в незаконните преминавания, но предупреждава за сериозни предизвикателства в приема на бежанци и управлението на миграцията в редица страни членки.
Европейската комисия класифицира Белгия като държава, изложена на риск от миграционен натиск, наред с Германия, Франция, Ирландия, Нидерландия и Полша, предаде агенция Белга.
В публикувания годишен доклад на ЕК за убежищата и миграцията за 2025 г. се отчита „стабилно подобрение“ в общите миграционни тенденции, включително 35-процентен спад в незаконните преминавания на външните граници на Европейския съюз. Въпреки положителната динамика, Комисията подчертава, че продължават да съществуват сериозни предизвикателства, свързани с незаконните пристигания и приема на бежанци от Украйна.
Класификацията на държавите е изготвена въз основа на няколко критерия – броя на мигрантите и молбите за убежище, икономическия капацитет (БВП) и размера на населението. Според анализа Белгия е сред 12 държави членки, определени като потенциално уязвими към миграционен натиск, в които системите за прием на мигранти са под значително натоварване или където миграцията може да бъде използвана като политически инструмент.
В доклада се посочва, че страните от тази група ще могат да се възползват от финансова подкрепа чрез новия инструментариум на ЕС, който влезе в сила през юни. Междувременно държавите, които понастоящем са под най-силен миграционен натиск – Кипър, Гърция, Италия и Испания – ще продължат да разчитат на механизма за солидарност на ЕС, според който други страни членки ще приемат част от търсещите убежище на тяхна територия.
В същото време няколко северноевропейски държави, сред които Нидерландия, Белгия, Германия, Швеция и Финландия, обявиха, че ще подкрепят новата система за релокация на мигранти само ако правилата на ЕС, предвидени в Дъблинското споразумение, бъдат прилагани по-стриктно и равномерно във всички страни членки.
Европейската комисия подчертава, че целта на новия подход е да се постигне по-справедливо разпределение на отговорността и по-ефективно управление на миграцията в рамките на Съюза.