АП/БТА

Поредица от инциденти с дронове край белгийски летища, военни бази и атомна електроцентрала предизвикаха тревога в Брюксел и доведоха до мобилизация на съюзнически сили за противодействие на въздушните заплахи.

Белгия е потърсила помощ от чуждестранни въоръжени сили, след като серия от дронове нахлуха във въздушното пространство над ключови обекти — летища, военни бази и дори атомна електроцентрала. Според белгийските власти тези инциденти носят „характеристики на руско вмешателство“, въпреки че преки доказателства засега няма, съобщава Financial Times.

Инцидентите доведоха до сериозни смущения в страната. Най-натовареното летище в Брюксел беше временно затворено, след като в небето над него бяха забелязани неидентифицирани дронове. Подобни случаи бяха регистрирани и в товарния център на Лиеж, както и над военновъздушна база, което принуди военните да активират протоколи за сигурност.

„Не казваме, че отговорникът е Русия, но казваме, че това прилича на Русия“, заяви белгийски правителствен представител, цитиран от местните медии. „В момента нямаме конкретни доказателства, но работим с нашите партньори, за да се опитаме да проследим сигналите и да установим откъде излитат дроновете и каква е крайната им дестинация.“

Москва категорично отхвърли обвиненията. Руското посолство в Брюксел заяви миналата седмица, че Русия „няма нито мотив, нито интерес да се занимава с подобни действия“.

Министърът на отбраната на Белгия Тео Франкен потвърди пред вестник Het Laatste Nieuws, че има предположения за руска намеса, но „липсват твърди доказателства“. Той подчерта, че Белгия може да бъде потенциална цел на хибридни операции, тъй като в Брюксел се намира международният депозитар за ценни книжа Euroclear, където са замразени руски активи. Европейският съюз предложи част от тези средства да бъдат използвани за финансиране на Украйна — стъпка, която Москва определи като „кражба“ и заплаши с „болезнен отговор“.

В отговор на ситуацията, белгийските власти поискаха съдействие от съюзнически държави. Френски, германски и британски екипи за прехващане на дронове вече пристигнаха в страната. На 20 специалисти от Кралските военновъздушни сили на Великобритания бяха предоставени устройства за заглушаване на електронни сигнали, способни да неутрализират враждебни безпилотни апарати.

„Ние, както и белгийците, все още не знаем откъде идват тези дронове, но ще помогнем с нашето оборудване и опит,“ заяви ръководителят на британските въоръжени сили сър Ричард Найтън пред Би Би Си.

Според белгийски служители някои от засечените дронове са били необичайно големи и са летели във формация — факт, който подсказва, че са управлявани от добре обучени оператори, вероятно военни специалисти.

Белгийското правителство реагира спешно и взе решение да отпусне 50 милиона евро за закупуване на системи за проследяване и неутрализиране на дронове. Макар средствата вече да са осигурени, все още не е ясно кога модерното оборудване ще бъде доставено и инсталирано.

„Това е нов тип заплаха – невидима, бърза и потенциално разрушителна,“ коментира военен източник от Брюксел. „За първи път в историята на страната ни обмисляме съвместни действия със съюзници на наша територия срещу въздушна заплаха, която не е от армия, а от дронове.“

Още по темата

Задънената ситуация с руските активи среща пречки и извън Белгия

Разговорите между висши представители на Европейската комисия и белгийското правителство относно заем от 140 милиарда евро за Украйна не доведоха до пробив в петък.

Още

Белгия приканва 149 000 младежи да се присъединят доброволно към армията

Правителството стартира национална кампания за привличане на млади хора към отбраната, докато леви организации предупреждават за „военизация“ на обществото

Още

Великобритания изпраща военна помощ на Белгия след навлизане на дронове в нейното въздушно пространство

Подозренията са за руска намеса, а Лондон призовава за по-силна отбрана срещу "хибридна война"

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.