АП/БТА

Лидерите на ЕС говорят за единство и устойчивост, но предупреждават за дълбоки геополитически, икономически и политически рискове

Европейците преминаха през поредица от тежки години и посрещането на Новата година не донесе обещание за облекчение. Русия продължава да нанася удари по Украйна, регистрират се нови случаи на саботаж срещу подводни комуникационни кабели, а Съединените щати все по-осезаемо се дистанцират от дългогодишните си партньори в Европейския съюз. Такава е общата картина, очертана от изданието Euractiv.

Под натиска на множество външни и вътрешни фактори германският канцлер Фридрих Мерц определи настоящия период като „епохална промяна“, с което намекна, че 2025 г. вероятно ще бъде запомнена в бъдещите учебници като начало на нов етап в европейската история.

От Париж до Варшава европейските лидери се стремиха да звучат уверено в своите новогодишни послания, опитвайки се да намерят равновесие между откровеността за мащаба на предизвикателствата и демонстрацията на сила чрез обща решимост и солидарност.

„В ход е жестока война“, предупреди Мерц в първата си новогодишна реч. „Руската агресия беше и остава част от план, насочен срещу цяла Европа. Германия ежедневно е изправена и пред саботаж, шпионаж и кибератаки.“

Френският президент Еманюел Макрон говори за мрачно „духовно състояние на епохата“, белязано от „възраждане на империите, разпад на международния ред, свят на търговски войни и нарастваща нестабилност“.

Полският президент Карол Навроцки заяви, че „мирът има цена, но войната винаги струва повече“, и призова партньорите на Полша в НАТО и ЕС да останат твърди както в икономическата, така и във военната си подкрепа.

Въпреки символичния оптимизъм обаче тъмните облаци над континента не могат да бъдат прикрити. Между натиска на Вашингтон и заплахите от Кремъл, а на фона на все по-настойчивите действия на Пекин спрямо Тайван, европейските лидери се подготвят за още една трудна година. „Нашите отношения със САЩ, които дълго време бяха надежден стълб на сигурността ни, се променят“, призна Мерц.

В опит да избегне песимизма в празничния момент германският канцлер добави: „Ние не сме в ръцете на великите сили.“

Остава обаче въпросът доколко това единство може да бъде запазено. С политическата си кариера към своя край, Макрон призова французите „да се държат за онова, което ценим — човечността, мира и свободата“.

Френският президент обеща бдителност срещу външна намеса в навечерието на изборите, като предупреди, че е възможно на власт да дойдат партии, които поставят под въпрос самото съществуване на НАТО и ЕС.

Разломи между Север и Юг

В Испания премиерът Педро Санчес се въздържа от драматични геополитически декларации и вместо това се фокусира върху вътрешнополитическите си постижения на фона на засилващи се обвинения в корупция срещу близки до него фигури.

„Това правителство подобрява живота ви месец след месец. Испания расте както никога досега“, заяви той и отхвърли призивите за предсрочни избори както от опозицията, така и от собствените си коалиционни партньори, подчертавайки, че и през 2026 г. кабинетът му „ще продължи да работи неуморно“.

В Италия 84-годишният президент Серджо Матарела — на когото конституционно не е позволено да се пенсионира — призова сънародниците си да ценят държавата си, основана преди едва осем десетилетия.

След като над 440 000 млади хора между 18 и 34 години са напуснали страната през последните 15 години, Матарела призова младото поколение „да поеме отговорността, която пое и поколението, създало съвременна Италия преди осемдесет години“.

В крайна сметка способността на Европа да се защитава е тясно свързана със силата на нейната икономика, подчертават германските лидери, които обвързват намаляването на бюрокрацията, по-ниските данъци и достъпната енергия с военната мощ на континента.

„Силата на нашата държава в голяма степен зависи от икономическия ни продукт“, заяви Мерц. „Затова облекчаваме тежестта върху бизнеса чрез по-ниски данъци, по-достъпни енергийни цени и по-малко бюрокрация.“

Още по темата

Европа - от самота и тревога към катарзис

А това, което превръща ситуацията на Стария континент в рискова, е не толкова опитът на териториална и хибирдна експанзия на Кремъл, колкото американската преоценка на ценностите. Новото не е в това, което прави Москва, а в това, че поведението на Кремъл бива оценявано по различен начин от Европа и САЩ. Когато няма еднаква оценка на рисковете, напълно нормално е съюзничеството в политиката на сигурност и отбрана между САЩ и ЕС да изглежда като стока с изтичащ срок на годност

Още

За Европа ще е полезно да възобнови диалога с Путин, заяви Макрон

„Вярвам, че е в наш интерес като европейци и украинци да намерим правилната рамка за възобновяване на тази дискусия“, каза той, добавяйки, че европейците трябва да намерят средствата да го направят „през следващите седмици“

Още

Президентът на Хърватия: В моменти на обърканост на Европа, трябва да гледаме собствения си интерес

Президентът на Хърватия Зоран Миланович заяви, че в такива моменти на обърканост на Европа по отношение на ситуацията в Украйна, Хърватия трябва да гледа своя интерес

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.