Франсоа Байру може би все още има последен ход

Франсоа Байру ще бъде отстранен от поста министър-председател на Франция в понеделник, но това не означава непременно край на дългия политически път на опитния трикратен кандидат за президент, пише Politico.

Ще има ли 74-годишният политик от Пиренеите още един шанс да стигне до Елисейския дворец? Може ли именно той да се окаже центристкият обединител, способен да спре крайнодясното „Национално обединение“ от идването си на власт през 2027 г. и преначертаването на политическия пейзаж на Европа под ръководството на Марин льо Пен или Жордан Бардела?

Попитан от журналисти, Байру често отговаря с намек: „Играта не се играе така.“ Той не се смущава от слабите си резултати в анкетите, вярвайки, че истинските знаци ще се появят едва през зимата на 2026 г. „Критерият — казва той — е, че в кухнята, на семейната трапеза, най-рано по Коледа или през февруари, март, хората започват да си казват: този може да успее.“

Засега Байру изглежда малко вероятно да е „този“. Очаква се следващата седмица да загуби вот на недоверие, след като не успя да прокара серия тежки бюджетни съкращения, които според него са жизненоважни, за да се предотврати гръцки сценарий на дългова криза за Франция — втората по големина икономика в ЕС.

Логиката му е, че в крайна сметка ще бъде признат като пророк с принципи, предупредил за опасностите от прекомерните разходи. Ако мрачните му прогнози се сбъднат и френските семейства се окажат принудени да спестяват за коледни подаръци или за традиционни деликатеси като шампанско и стриди през 2026 г., Байру ще може да каже: „Предупредих ви.“

Въпреки това му предстои сериозна битка за популярност. Голямото президентско състезание през пролетта на 2027 г. изглежда далеч, но други бивши центристки премиери — Едуар Филип и Габриел Атал — засега изглеждат по-добре позиционирани.

Не му помага и скандалът от тази година, след като стана ясно, че дъщеря му — без той да знае — е сред децата, пострадали от насилие в католическо училище край По, неговата крепост в югозападна Франция.

Байру, който е и кмет на По, винаги е подчертавал своята регионална идентичност и селски произход — баща му, земеделец, е загинал при инцидент с каруца сено. Зад бейарнския му чар обаче стои ветеран на френската политика, дългогодишен привърженик на класическото образование и човек с изключителен усет към непостоянните политически ветрове.

Бивш учител, Байру черпи вдъхновение от Анри IV — роденият в По крал, известен със своята прагматичност, който сменя протестантската вяра с католическата, за да спаси Франция от религиозни войни. Политикът не се поколеба да подкрепи социалиста Франсоа Оланд и да се конфронтира с дясноцентристкия президент Никола Саркози преди изборите през 2012 г. — залог, който излезе успешен. По-късно той бе сред първите, които застанаха зад тогава почти непознатия млад министър на икономиката Еманюел Макрон. Самият Байру често твърди, че без него Макрон не би станал президент.

След три неуспешни опита да спечели върховния пост — през 2002, 2007 и 2012 г. — Байру вероятно има само още един шанс. Стратегията му е да напусне премиерския пост, показвайки, че е готов да падне с чест в битката за принципа на балансирания бюджет — кауза, която защитава от години.

Изправен пред същия разединен парламент, който провали и предшественика му Мишел Барние, Байру приема съдбата си, вместо да чака тя да му бъде наложена. Един министърски съветник, чут веднага след изявлението му, резюмира ситуацията така: „По-добре да умреш със собствена ръка, отколкото да се мъчиш в агония.“

Байру се надява, че това политическо самозапалване може да подготви почвата за възкресение от пепелта — особено ако бъде съпроводено от икономическа катастрофа.

От 1958 г. досега само Жак Ширак и Жорж Помпиду са използвали премиерския пост като трамплин за президентството. По правило премиерите си тръгват отслабени и изчерпани, след като са вършили „черната работа“ вместо президентите.

Байру обаче вярва, че предупрежденията му срещу дълговата спирала може да се окажат пророчески. „Той иска да бъде господин Анти-Дълг“, казва високопоставен съюзник на президента.

Предизвикателствата остават огромни. Последно проучване отчита едва 19% одобрение за Байру. Освен това критиците го обвиняват, че досега не е направил достатъчно, за да се справи с дълговете, когато е имал властови позиции. В цяла Европа пък расте недоверието към политиците ветерани и симпатиите се насочват към популисти и нови лица.

Анкетите показват, че „Националното обединение“ на Льо Пен е най-популярното движение във Франция и вече е водещата опозиционна сила в долната камара на парламента.

В Елисейския дворец никой не се заблуждава за амбициите на Байру. Някои съюзници на Макрон дори смятат, че той преувеличава заплахата от дефицита, за да извлече политическа изгода. Европейската централна банка и самата Кристин Лагард предупреждават, че ситуацията е тревожна, но не е катастрофална.

В крайна сметка дали Байру ще завърши кариерата си в центъра на властта в Париж или отново в родния По ще зависи от това дали Франция ще влезе в истинска икономическа буря.