Мирният план на САЩ за Украйна: западните медии виждат пробив в преговорите
Западни медии отбелязват промени в американската рамка за мир в Украйна, но предупреждават за напрежение, несъгласия и риск от отстъпки в полза на Москва.
Украинската противовъздушна отбрана (ПВО) е свалила 125 от общо 162 руски дрона, използвани при поредната масирана нощна атака срещу украинска територия. Това съобщи Укринформ, позовавайки се на официална информация от канала в „Телеграм“ на Военновъздушните сили на Украйна.
Според данните, от 19:00 часа (българско време) на 23 ноември Русия е атакувала Украйна с различни типове бойни дронове — сред които „Шахед“, „Гербера“ и други модификации, изстреляни от няколко локации: Курск, Брянск, Орел, Миллерово, Приморско-Ахтарск и авиобаза Гвардейское в Крим. Повече от 80 от безпилотните апарати са били от типа „Шахед“, посочва съобщението.
В отговор на атаката са били активирани украинската авиация, зенитноракетни системи, подразделения за радиоелектронна борба, безпилотни системи, както и мобилни групи за противодействие на вражески дронове.
По предварителни данни, до 9:00 ч. тази сутрин украинската ПВО е успяла да свали или да неутрализира чрез заглушаване 125 от атакуващите апарати. Поразените цели са регистрирани в северните, южните и източните области на Украйна.
Въпреки високия процент на прехващане, на 15 места са установени 37 директни попадения, а на още едно място — щети от паднали отломки. Най-сериозни поражения има върху обекти от цивилната инфраструктура и частни домове в Харковска, Черниговска и Днепропетровска област. По време на атаката са загинали и цивилни граждани.
По-рано Укринформ съобщи, че в Харков четирима души са загинали при руски удар с дронове.
Западни медии отбелязват промени в американската рамка за мир в Украйна, но предупреждават за напрежение, несъгласия и риск от отстъпки в полза на Москва.
Срещата в Луанда ще включва и държавни ръководители, участващи дистанционно
Рубио обяви „огромен напредък“ в Женева, но експерти предупреждават, че планът може да се окаже неприемлив за Кремъл
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)