АП/БТА

Западни медии отбелязват промени в американската рамка за мир в Украйна, но предупреждават за напрежение, несъгласия и риск от отстъпки в полза на Москва.

Вашингтон и Киев отчитат напредък в преговорите за мирния план за Украйна, пише британският в. „Файненшъл таймс“.

Американски и украински официални представители съобщиха за прогрес в усилията за прекратяване на войната след разговорите в Женева, но не разкриха как ще бъдат решени основните противоречия между Киев и Москва.

На пресконференция след интензивния ден на преговори с представители на Украйна и Европа американският държавен секретар Марко Рубио заяви, че е постигнат „огромен напредък“, определяйки деня като един от най-продуктивните в процеса досега.

„Чувствам голям оптимизъм, че ще постигнем целта си в разумно кратък срок“, посочи той, като добави, че „не иска да обявява победа“, защото все още има редица нерешени въпроси.

Рубио отказа да уточни дали е намерено решение по спорните точки в предложението от 28 точки, като например искането Украйна да отстъпи територии в Донбас.

Окончателната версия на документа трябва да бъде одобрена от президентите на Украйна и САЩ, преди да бъде представена на Русия.

В съвместното изявление на САЩ и Украйна преговорите бяха описани като „конструктивни, фокусирани и уважителни“, а страните отбелязват „значителен напредък в хармонизирането на позициите“.

Британският „Гардиън“ съобщава, че САЩ и Украйна са обявили „актуализирана и усъвършенствана рамка за мир“, след критики към първоначалния проект, възприет като прекалено благоприятен за Москва. Часове по-рано европейските държави разпространиха собствено алтернативно предложение, в което отпадат най-спорните проруските елементи.

Първоначалната рамка, изтекла в медиите миналата седмица, предвиждаше Украйна да предаде територии и да намали армията си — условия, които Киев определя като неприемливи. Междувременно Доналд Тръмп заяви, че Украйна „не е проявила никаква благодарност“, което принуди президента Зеленски демонстративно да благодари на САЩ за военната помощ.

Европейските съюзници вчера представиха собствен план, благоприятен за Киев. В него се предвижда преговорите за територии да се проведат след прекратяването на огъня и да започнат „от линията на фронта“, а не от точки, настоявани от Русия. Планът допуска бъдещо членство на Украйна в НАТО и предвижда армия от 800 000 души в мирно време — с 200 000 повече от американското предложение.

„Монд“ коментира, че Марко Рубио е опитал да успокои Украйна и ЕС. Присъствието на зетя на Тръмп Джаред Къшнър и близки пратеници на Белия дом засилва подозренията, че част от американския екип е договарял условия с Кремъл зад гърба на европейците.

По информация на „Политико“, влиятелни сенатори републиканци като Линдзи Греъм и Мич Макконъл са гневни на Тръмп и предупреждават, че подобни отстъпки ще навредят не само на Украйна, но и на сигурността на Европа.

Въпреки това Белият дом опитва да притисне Зеленски, поставяйки срок до Деня на благодарността. Тръмп намеква, че срокът „не е последен“, но същевременно заявява, че Зеленски може да „продължи да се бори със сетни сили“.

Ситуацията остава сложна: Русия напредва по фронта, енергийната инфраструктура на Украйна е под непрекъснати удари, а Киев се тресе от вътрешни корупционни скандали, отбелязва „Файненшъл таймс“.

Още по темата

Европейски лидери искат Русия отново в Г-8

Предложението се разглежда като част от пакет от отстъпки в замяна на мирно споразумение за Украйна и постепенното икономическо реинтегриране на Русия.

Още

Журналист за преговорите с Украйна: Безумна е идеята Донбас да мине в Русия

Гледаме пазарлък, смята Христо Римпопов

Още

CNN: Вашингтон говори за напредък по Украйна — ще приеме ли Кремъл?

Рубио обяви „огромен напредък“ в Женева, но експерти предупреждават, че планът може да се окаже неприемлив за Кремъл

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.