В коментар за абсурдността на ситуацията професор Денко Малески отбелязва, че Северна Македония се държи като държава, която не иска да влезе в ЕС – поставяйки условия на самия Съюз и изисквайки гаранции, които по дефиниция не съществуват.

Не знам за друг пример, в който държава, кандидатстваща за членство в дадена организация, да поставя условия на самата организация, за да бъде приета! Това малко ми напомня за изказването на Граучо Маркс, че би отказал да се присъедини към клуб, който би го приел за член. Всъщност, условия поставя само държава, която не иска истински да стане членка — или ако иска, иска това да стане при нейните собствени условия, което няма логика. В реалния свят кандидатът безусловно изпълнява изискванията на организацията, към която иска да се присъедини — или, ако те не му допадат, си търси друг път. Но вече тридесет и пет години не можем да разберем, че съюзите са създадени, за да защитават интересите на своите членове — а най-ясното доказателство за това е правото на вето на всяка отделна държава.

Загубихме „златните години“ за присъединяване към ЕС, защото се позоваваме на справедливостта там, където тя най-малко съществува — в международните отношения. Вместо чрез дипломация и преговори, ние се противопоставяме на интересите и силата със собствената си представа за „справедливост“. А после се чудим защо непрекъснато губим и не можем да постигнем стратегическата цел, поставена още през 1991 г.

Вчера, на Деня на македонската борба, премиерът на Северна Македония постави два условия към ЕС, ако Съюзът иска да види страната в своите редици:

1. Гаранции, че това са последните искания от страна на България;

2. Вписване на македонската „общност“ в българската конституция.

Атмосферата в залата беше още едно потвърждение на универсалното правило: колкото по-силен е отпорът навън, толкова по-шумен е аплодисментът у дома. Ако това ни отвори пътя към ЕС — и аз бих аплодирал. Но поставянето на условия само затваря този път. ЕС вече ясно ни посочи пътя чрез дипломатическия процес, заложен във „френското предложение“.

Въпреки това властта в Скопие, подкрепена от мнозинството избиратели, остава последователна в отхвърлянето му — което означава, че ще продължим да стоим на място. В крайна сметка, именно правителството определя какво е „национален интерес“. Но трябва да осъзнаем, че няма нищо свещено в това понятие — „национален интерес“ е просто това, което управляващата партия обяви за такова. За да поддържа тази претенция, властта обявява всички предишни дефиниции за „предателски“, утвърждавайки се като единствен тълкувател на националния интерес.

Правителството настоява за гаранции и за вписване на македонците в българската конституция.

Що се отнася до гаранциите, от ЕС неведнъж са заявявали, че не могат да предоставят нещо, което не съществува. Те могат да издадат символична декларация, но в случай на нови български искания, Брюксел няма да разруши съюза и да изключи България само за да приеме Македония. Българският евродепутат Андрей Ковачев пък увери, че „френското предложение“ е последното искане от страна на София и съответно — на ЕС. Но именно този документ е трън в очите на новото правителство в Скопие, тъй като отваря болезнени исторически теми — основен източник на спорове между двете страни.

Македонската власт ясно заяви, че не желае да влиза в такъв диалог и настоява да се придържа към копенхагенските критерии (забравяйки, че добросъседските отношения са част от тях). Тя разглежда диалога за миналото като „екзистенциална заплаха“ за македонската нация.

Що се отнася до вписването на македонско малцинство в българската конституция — дори при сериозен дипломатически диалог между Скопие и София това би било трудно постижимо. А като условие, отправено към държава членка на ЕС и към самия Съюз — напълно невъзможно.

Още по темата

„The Times: Северна Македония в полезрението на Лондон за мигрантски лагери – мълчание от Скопие

Балканите реагират различно на британския план — Прищина казва „да“, Албания и Босна — категорично „не“, а Скопие мълчи

Още

Пирин го роди, а Рила приюти: подвигът на Радон Тодев

„Сербез комита е бил. Героите трябва да се почитат.“ — така турски офицер нарежда да не поругават тялото му

Още

Колев: Победата на ВМРО–ДПМНЕ в Струмица бележи края на една епоха – Македония ще види европейско бъдеще през "крив макарон"

Резултатите от последните местни избори в Република Северна Македония показаха дълбок политически и ценностен обрат, който ще има трайни последици както за бъдещето на страната, така и за отношенията ѝ с Европейския съюз и със съседите.

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.