Идеята вече е поставена на масата. Президентът Еманюел Макрон възнамерява да използва френския ядрен потенциал, за да осигури разширяване на европейските гаранции за сигурност. Вече осем държави изразиха готовност за участие в реализирането на идеята. Става дума за Германия, Великобритания, Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Швеция и Дания.
Тези страни ще могат да приемат стратегическите военновъздушни сили и ще участват в учения, свързани с ядрената дейност на Франция. Иначе казано, Макрон предлага на съюзниците си в Европа изграждане на по-интегрирани отбранителни способности и осигуряване на повече стратегическа независимост при разработването и използването на военните технологии от съюзниците.
Тук дебело трябва да се подчертае, че ядрените оръжия (тактически и стратегически) имат изцяло отбранителен характер. Наличието на такива категорично гарантира сигурността на страната, която ги притежава и ликвидира апетитите на всеки агресор. Това се отнася и за държавите, които се включат в идеята за разширяване на френския ядрен чадър и започнат да разчитат на него за националната си сигурност.
Франция, в лицето на президента, Еманюел Макрон, се опитва да покаже лидерски умения относно отбраната и гарантирането на сигурността на европейския континент. Намерението на френския лидер е рационално и сравнително бързо изпълнимо.
То може да постави началото на развитието на обща европейска отбрана без да нарушава договора за основаването на НАТО (1949 г.). Дори напротив, разширяването на френския ядрен чадър над Европа би било в унисон с възможности, които са част от договора, но все още не се е стигнало до тяхното използване.
По принцип НАТО стимулира страните членски да обменят опит в сферата на отбраната, да изграждат съвместни способности и заедно да работят за сигурността на регионите, към които принадлежат. До този момент такива инициативи са били предприемани, но в много по-малка степен, между по-малко на брой държави и в условията на далеч по-спокойна среда на международна сигурност.
За първи път френският президент поглежда по-мащабно към развитието на европейска отбрана в рамките на НАТО. И за първи път е налице предложение ядрените въоръжения да бъдат включени в този процес като се превърнат в негова основа.
Инициативата на Макрон има ясно изразено възпиращо значение. Ако идеята носеше някакъв смисъл, различен от отбранителния, то разширяването на ядрения чадър би било напълно безсмислено и излишно.
Всички тези уточнения са необходими още на този етап, защото започне ли дебат за включването на България в инициативата на Макрон, той неминуемо ще е съпроводен от големи количества фалшиви новини и дезинформация.
Най-вероятно това ще бъде свързано с дежурните твърдения, когато става дума за участие на страната ни в по-обхватни активности относно отбраната и сигурността. А именно, че държавата ни се включва във война, че става цел на други сили, че територията ни ще бъде използвана за военни действия и пр.
Това са все небивалици, които се използват, след това се изваждат от употреба и отново се появяват в модифициран вид. В случая говорим за ядрен потенциал. Никоя страна, която е под закрилата на такъв, не би била цел на агресор, без значение от неговите военни и икономически възможности.
Ако замисълът на Макрон се реализира в пълнота, то европейската отбрана ще се оформи в два кръга. Единият ще е сърцевината, а другият – периферията. Дебатът да се включи ли България или не в разширяването на ядрения чадър, по същество би бил дебат за това в кой от кръговете да бъдем и каква отбрана да развиваме.
Участие в сърцевината означава силно интегриране в европейските отбранителни активности и включване в дейностите от военната сфера, които с времето ще доведат до изграждането на обща европейска отбрана. И този процес по всяка вероятност ще продължи към появата на европейски въоръжени сили.
Оставане в периферията също е вариант за България. Той дори изглежда по-вероятен за нас, защото щом става дума за общи европейски теми, обикновено страната ни първоначално е пасивна и се активира на по-късен етап, когато всичко е очертано. Това е моментът, когато можеш да се включиш в съответната инициатива, но не можеш да участваш в нейното оформяне, което вече е направено от други.
Ако инициативата на Еманюел Макрон се окаже сполучлива, тя със сигурност ще привлече много повече подкрепа, от това което има в момента. И най-вероятно ще придобие общоевропейски характер. В случай, че сега липсва информация относно детайлите на намеренията на Макрон, то такава може да бъде поискана от френската страна, което ще помогне на България при дебатите и евентуалното вземане на решение за участие или пък въздържане при разширяването на ядрения чадър над Европа.
По всяка вероятност, ако се стигне до същинската фаза на такъв дебат у нас, ще стане въпрос и за съюзните ни отношения със САЩ. Те със сигурност няма да пострадат от евентуално включване на страната ни в един по-интегриран модел на европейска отбрана.
В колкото по-силна отбранителна конфигурация се намира страната ни, толкова повече и по-ефективни възможности за директно сътрудничество ще има с водещите страни в НАТО, в т.ч. и със САЩ.
Осемте държави, които проявиха интерес към инициативата на Еманюел Макрон, са водещи във военното дело и отбраната на европейския континент. Повечето от тях отделят сериозни проценти от брутния си вътрешен продукт за своите армии. Има и такива, които са производители на високотехнологични отбранителни продукти. Въобще развитието на модерна отбрана е приоритет за всички от осмицата.
Много е вероятно тези страни да започнат да правят общи военни поръчки, което едновременно ще намали цената и ще ускори доставките. В такава компания страната ни има какво да получи и има какво да даде. Това означава, че интеграционният потенциал е наличен. Как ще се използва той е въпрос от бъдещето.
В средносрочен и дългосрочен план инициативата на Макрон ще доведе до стабилизиране и заздравяване на евроатлантическите отношения. Необходимостта от повече финансиране и повече ефективност на европейския вектор в НАТО е принципна позиция на американската страна. В различни периоди от време тя е била изразявана по различен начин, но винаги е съществувала.
В момента сме близо до осмисляне на това обстоятелство и до поставяне на основите на обща европейска отбрана. За това, разбира се, е необходимо лидерство и то трябва да се появи. Времената, от гледна точна на отбраната и сигурността, са трудни и е възможно да стават още по-трудни. Прагматичният подход и рационалното отношение могат да ни дадат отговорите на сложните и все по-натрупващи се въпроси.
Френският президент Еманюел Макрон обяви, че Франция ще увеличи броя на ядрените си бойни глави от сегашното ниво под 300, но не даде точна цифра за увеличението. Това ще бъде първият път, когато Франция увеличава ядрения си арсенал поне от 1992 година, предаде CNN
„Тези разговори се провеждат. Те също така не са в противоречие със споделянето на ядрени оръжия със Съединените американски щати“, каза канцлерът Фридрих Мерц
Недоверието към Вашингтон при управлението на Доналд Тръмп дава нов тласък на разговорите за европейска ядрена стратегия
Коментари (0)