Свят

Падането на правителството поставя Макрон на изпитание

9 септември 2025, 10:30
Кирил Илиев

АП/БТА

Президентът залага надеждите си на една малко вероятна центристка коалиция, за да ореже публичните разходи, след като всички други опити се провалиха

Изходът от политическата и икономическа криза, която разтърсва Франция, изглежда все по-тесен за президента Еманюел Макрон, пише Politico.

В понеделник неговият ключов съюзник – премиерът Франсоа Байру – бе свален след драматичен вот на недоверие, при който 364 депутати гласуваха за отстраняването му срещу 194 в негова подкрепа.

Кабинетът на Макрон незабавно обяви, че „в следващите дни“ президентът ще назначи петия премиер на страната за по-малко от две години. Но съществуват сериозни съмнения дали новият министър-председател ще бъде по-успешен от Байру в прокарването на десетки милиарди евро бюджетни съкращения, необходими за спасяването на втората по големина икономика в ЕС от разрастваща се дългова криза. Междувременно Макрон е под силен обществен натиск, на фона на заплахи за национална стачка на 10 септември и големи протести, организирани от синдикатите за 18 септември. Популярността му е паднала до рекордно ниски нива – според проучвания той е дори по-непопулярен сега, отколкото по време на протестите на „жълтите жилетки“ през 2018–2019 г., една от най-тежките кризи в мандата му.

Въпреки всичко Макрон, уверен в способността си да се измъква от най-заплетени ситуации, продължава да разчита на споразумение с умерената левица, центристите и консерваторите от „Републиканците“ за създаване на малцинствено правителство, което да приеме бюджета.

Но подобен сценарий изглежда почти като илюзия в страна, която става все по-трудно управляема. Мащабът на поражението на Байру в парламента и сигналите от самите депутати сочат, че усилията на Макрон може да се окажат обречени още в зародиш.

Макрон се опитва да задържи центъра

Денят в парламента премина в атмосфера на високо напрежение, като опозицията атакува Макрон, обвинявайки го за задънената политическа ситуация.

„Има само един виновник за кризата, за фиаското и за нестабилността – президентът на републиката“, заяви Борис Вало, председател на парламентарната група на социалистите.

Лидерът на комунистите Стефан Пьо сравни кризата с филма „Спасяването на редник Райън“, като нарече Байру „четвъртия премиер, паднал в опит да бъде спасен президентът Макрон“. След гласуването мнозина поискаха оставката на Макрон. „Президентът не иска да променя политиките си? Тогава ще трябва да сменим президента“, каза Матилд Пано, ръководител на групата на крайнолевите „Непокорна Франция“.

Макрон е изправен пред сериозно предизвикателство да удържи центъра, докато крайнодесният „Национален сбор“ – водеща партия в социологическите проучвания – и крайната левица атакуват статуквото и заплашват да блокират всяко бъдещо правителство, което намалява публичните разходи.

Консолидирането на центъра е трудно, тъй като социалистите от център-ляво и „Републиканците“ от център-дясно имат фундаментални различия по икономическата политика, въпреки че все по-често се предупреждава, че неспособността на Франция да овладее бюджета може да натовари и финансите на ЕС.

Всички погледи са насочени към социалистите

В прощалната си реч пред Националното събрание Байру предупреди за дълбочината на финансовите проблеми на страната, като заяви, че Франция страда от „животозастрашаващо“ ниво на дълг.

„Имате властта да свалите правителството, но не и да изтриете реалността“, каза той на депутатите. Опозиционните лидери обаче веднага започнаха да мислят за сценарии след Байру. Вало призова Макрон да „изпълни дълга си“ и да назначи премиер от редиците на социалистите: „Ние сме готови, елате и ни вземете“, заяви той.

Той предложи „друг път“ за Франция, включващ по-справедлива данъчна политика и отмяна на планираното съкращаване на два официални празника.

До понеделник вечерта се обсъждаха различни варианти с участието на социалистите – от голяма коалиция между консерватори и социалисти (малко вероятна) до пакт за ненападение, при който социалистите няма да свалят център-дясно правителство, водено от умерен центрист, в замяна на бюджетни отстъпки. Подобен вариант се обсъжда и с „Републиканците“ – те да не свалят ляво правителство срещу бюджетни компромиси.

Балансът между ляво и дясно

На теория правителство, подкрепено едновременно от социалистите и „Републиканците“, би имало по-широка парламентарна подкрепа от досегашното на Байру.

Но защо социалистите и „Републиканците“, които обичайно са в остър сблъсък, биха работили заедно? Шансът е малък, макар че може да преценят, че е по-разумно да запазят позициите си в парламента, вместо да тласкат страната към още хаос и риск от предсрочни избори. На практика рискът от провал остава висок.

Лоран Вокие, лидер на „Републиканците“ в парламента, заяви, че партията му няма да подкрепи социалистическо правителство, ако то се вдъхновява твърде силно от по-радикалните леви формации в рамките на Новия народен фронт.

„Никога няма да приемем пагубната програма на Новия народен фронт“, каза Вокие. „Това важи за всяко социалистическо правителство, което възприема идеите на този фронт.“

Допълнително – с местните избори, насрочени за март 2026 г., нито една опозиционна партия не желае да се обвързва с президент, който изглежда вече в края на мандата си.

А дори центристките лидери да постигнат съгласие за бюджета, няма гаранция, че редовите депутати ще ги последват.

Вотът срещу Байру е показателен – „Републиканците“ бяха дълбоко разделени: 27 депутати подкрепиха премиера, а 13 гласуваха против, въпреки призивите на лидера на партията и вътрешен министър Бруно Ретайо да застанат зад правителството. Лидерът на крайната десница Марин Льо Пен също постави под съмнение способността на Макрон да удържи центъра и да постигне ляво-дясна бюджетна сделка. Според нея единствената опция е избори.

„Разпускането на парламента няма да е опция, а задължение“, каза тя.

Но подобен вот едва ли ще реши разделенията, които стоят в основата на сегашната национална криза.

Последвайте Таралеж в google news бутон