Тръмп разпореди морска блокада на санкционирани петролни танкери към Венецуела
Вашингтон засилва натиска върху режима на Мадуро с цел икономическо изтощаване на страната
Европейските лидери са изправени пред огромен и безпрецедентен натиск от страна на Съединените щати в навечерието на ключова среща на върха в Брюксел, на която трябва да бъде взето решение за съдбата на т.нар. репарационен заем за Украйна. Спорът около използването на замразените руски активи за финансиране на Киев разкрива сериозни и дълбоки разделения в рамките на Европа относно това как континентът трябва да се адаптира към новия световен ред, пише Politico.
Съществените разногласия между европейските правителства по въпроса дали и как да бъдат използвани замразените руски средства за подпомагане на възстановяването на Украйна показват по-широкото разделение в Европа относно действията ѝ в условията на засилен глобален натиск и активна намеса от страна на Вашингтон.
„Те искат да ни отслабят“, заяви пред изданието високопоставен служител на ЕС, запознат отблизо със ситуацията.
Според Politico Европейският съвет е изправен пред двойно предизвикателство. От една страна, лидерите трябва да покажат реални резултати по отношение на финансирането на Украйна. От друга – да защитят самия Европейски съюз и неговата автономна политика, тъй като Белият дом се опитва активно да влияе върху решенията на Брюксел по този чувствителен въпрос.
Представители на администрацията на президента Доналд Тръмп оказват сериозен натиск върху европейските правителства – най-вече върху онези, които Вашингтон възприема като по-близки съюзници – с цел да се откажат от плана за използване на около 210 милиарда евро замразени руски активи за финансиране на Украйна. Това разкриват пред Politico четирима служители на ЕС, участвали пряко в обсъжданията.
„Когато европейските лидери се събраха в Брюксел през октомври, те не успяха да постигнат съгласие за замразените активи заради съпротивата на Белгия. Два месеца по-късно стана ясно, че истинският проблем на ЕС не е Белгия, а Доналд Тръмп“, се посочва в анализа.
Европейската комисия и водещите столици в ЕС водят интензивни разговори помежду си, опитвайки се да осигурят подкрепата на белгийския премиер Барт де Вевер. Подкрепата му е от ключово значение, тъй като Белгия държи най-голямата част от замразените руски активи на територията на Европа. Преговорите значително се активизираха през последната седмица, като Брюксел търси начин да даде допълнителни гаранции на белгийската страна.
Европейската комисия и най-влиятелните държави членки на практика настояват белгийският премиер да даде зелена светлина за репарационния заем за Украйна. Въпреки това, по думите на високопоставен европейски служител, пожелал анонимност, шансовете за постигане на споразумение в момента се влошават, вместо да се подобряват.
Politico подчертава, че финансовото положение на Украйна е изключително тежко, като страната е изправена пред бюджетен дефицит от 71,7 милиарда евро през 2026 година.
„Ако финансирането не започне до април, ще се наложи сериозно орязване на публичните разходи, което може да подкопае морала в страната и способността ѝ да продължи да се защитава“, отбелязва изданието.
Кампанията за влияние, водена от Съединените щати, при която представители на администрацията на Тръмп заобиколиха Брюксел и проведоха директни разговори с национални столици, доведе до това Италия, България, Малта и Чехия да се присъединят към групата държави, противопоставящи се на плана за финансиране на Украйна.
Европейски представители предупреждават, че евентуален провал би бил катастрофален за позициите на ЕС на световната сцена. Това е особено тревожно на фона на факта, че администрацията на Тръмп вече обеща подкрепа за евроскептични сили в рамките на своята Стратегия за национална сигурност, както и на фона на действията на руския президент Владимир Путин, който открито поставя под съмнение суверенитета на бившите съветски републики.
„САЩ очевидно вече не са лидер на свободния свят“, заяви Манфред Вебер, лидер на дясноцентристката Европейска народна партия. По думите му администрацията на Тръмп „се дистанцира от Европа“.
Финансов колапс на Украйна би я поставил в значително по-слаба позиция по време на мирните преговори и би намалил шансовете за постигане на устойчив мир, необходим за възстановяване от разрушителните последици на войната.
„Дори не намирам точната дума“, каза естонският премиер Кристен Михал пред Politico, отговаряйки на въпрос какво би означавал провалът на ЕС да постигне съгласие за заема.
Според него Киев трябва да бъде уверен, „че Европа подкрепя Украйна независимо от всичко и че не е принудена да приема лоша сделка“.
Вашингтон настоява част от замразените руски средства да бъдат използвани директно за финансиране на Украйна, докато репарационният заем би дал на Киев свободата сам да определя как да разпредели средствата. Франция, от своя страна, предлага тези пари да бъдат използвани за въоръжаване на Европа.
В същото време Тръмп оказва натиск върху украинския президент Володимир Зеленски да отстъпи на Русия части от добре укрепени и стратегически важни територии в Донбас – зони, които Кремъл все още не контролира напълно.
Белият дом отхвърли обвиненията на Брюксел за намеса, отбелязва Politico.
„Единствената цел на САЩ е да бъде постигнат мир. Както украинците, така и руснаците ясно заявиха позициите си по въпроса за замразените активи и нашата единствена цел е да улесним диалог, който в крайна сметка може да доведе до споразумение“, заяви по-рано заместник-говорителят на Белия дом Анна Кели.
Все по-често в Брюксел се обсъжда т.нар. „ядрена опция“ – прокарване на репарационния заем с квалифицирано мнозинство, което би означавало заобикаляне на възраженията на отделни държави членки.
Някои европейски служители обаче предупреждават, че подобен ход може допълнително да разкъса и без това фрагментирания Европейски съюз и да го тласне към пълномащабна вътрешна криза.
Вашингтон засилва натиска върху режима на Мадуро с цел икономическо изтощаване на страната
Британската обществена медия отхвърля обвиненията, свързани с монтажа на речта на Тръмп от 6 януари 2021 г.
Столиците на ЕС се опасяват, че неизгодно примирие ще окуражи Кремъл и ще остави континента без достатъчна американска подкрепа
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)