САЩ предлагат на Украйна гаранции за сигурност в опит да задвижат мирен процес с Русия
Вашингтон, Киев и европейски лидери търсят пробив в Берлин, но териториалните въпроси и позицията на Москва остават най-големите препятствия
АП/БТА
Столиците на ЕС се опасяват, че неизгодно примирие ще окуражи Кремъл и ще остави континента без достатъчна американска подкрепа
Докато американският президент Доналд Тръмп се опитва да постигне мирно споразумение за Украйна, в Европа расте тревогата, че подобен компромис може да доведе до нова руска агресия срещу европейски страни. Както пише The Wall Street Journal, ръководители на службите за сигурност в редица държави все по-често призовават обществото да се подготви за потенциална война с Русия – предупреждение, което преди десет години изглеждаше немислимо.
В европейските столици се страхуват, че Тръмп може да подтикне Украйна да приеме неравноправно мирно споразумение, което би укрепило позициите на Владимир Путин и би направило Киев уязвим за бъдещи атаки. Подобно прекратяване на огъня би освободило значителни руски военни ресурси, които могат да бъдат пренасочени към евентуална офанзива срещу Европа.
Към това се добавят и притесненията, че администрацията на Тръмп няма да се отзове на помощ, ако Москва предприеме нападение срещу държава от ЕС. В актуалната Стратегия за национална сигурност на САЩ за първи път от години Русия не е посочена като враг, което допълнително засилва усещането за несигурност.
Адмиралът в оставка Роб Бауер предупреди, че единственият начин Европа да запази мира е като се подготви за война и възпира Кремъл. Той посочи, че западните служби са обезпокоени от темпа, с който руският военно-промишлен комплекс увеличава производството си, надхвърляйки нуждите на войната в Украйна – сигнал, че Русия може да поднови атаки срещу Европа много по-рано от очакваното.
Политиците в Европа обаче признават, че подготовката на обществото за подобни предизвикателства е трудна задача. Проучване на Gallup от миналата година показва, че едва една трета от европейците са готови да се бият за защита на собствената си страна, докато в САЩ този дял достига 41%. Затова, както признават европейски чиновници в частни разговори, гражданите биха приели тежките компромиси – от увеличаване на военните разходи до възстановяване на наборната служба – само ако осъзнаят непосредствена заплаха.
Европейските служби за сигурност вече твърдят, че Русия е започнала „скрита война“ в т.нар. сива зона – чрез саботажи, кибератаки, икономическо дестабилизиране и шпионаж. Германските официални лица подозират, че Москва се стреми да наруши логистичните маршрути на НАТО, което би затруднило разполагането на войски в случай на конфликт в Полша или Балтийските страни.
Отговорът на Европа започва да се оформя. Франция възстановява доброволната военна служба, а Германия, Белгия и Нидерландия вече предприемат подобни стъпки. Германия редовно провежда военни симулации за бързо придвижване на войски в случай на руска атака, а Великобритания пренасочва обучителни ресурси към подготовка за конфронтация с Русия. Европейските членки на НАТО постигнаха съгласие да увеличат традиционните разходи за отбрана.
Въпреки това тежестта за бюджета и обществото остава слабо осезаема в големите западноевропейски икономики. Няколко висши военни командири публично подчертаха, че разходите трябва да се увеличат значително, ако Европа наистина иска да възпре бъдеща руска агресия.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че страните от Алианса са „следващата цел на Русия“ и че НАТО трябва да направи всичко възможно, за да предотврати нова война. Бившият външен министър на Швеция Тобиас Билстрьом също заяви, че заплахата, която Русия представлява за източния фланг на НАТО, „няма да изчезне“.
САЩ и Европа договарят рамка за мир в Украйна, но ключовите разногласия с Русия остават
The Guardian: Вашингтон и Киев приближават рамка за примирие, но Москва може да отхвърли плана, а спорът за окупираните територии остава нерешим
Шефът на МИ-6: Путин протака преговорите и използва тактики на сплашване срещу критиците на Русия
В първата си публична реч ръководителката на британското външно разузнаване предупреждава за агресивната и ревизионистична политика на Москва и уверява в твърдата подкрепа за Украйна.
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)