AP/БТА

Предложеният бюджет, който все още изисква одобрение от депутатите в Държавната дума, подчертава решимостта на Кремъл да продължи войната си срещу Украйна - дори това да означава по-високи разходи за бизнеса и потребителите, пише в свой анализ The Moscow Times

Руското министерство на финансите представи проект на федерален бюджет за 2026 г., който включва нови увеличения на данъците, насочени към поддържане на стабилни разходи по време на война.

Предложеният бюджет, който все още изисква одобрение от депутатите в Държавната дума, подчертава решимостта на Кремъл да продължи войната си срещу Украйна - дори това да означава по-високи разходи за бизнеса и потребителите.

Най-голямата промяна е планираното увеличение на данъка върху добавената стойност (ДДС) от 20% на 22%, предназначено да помогне за запълване на нарастващия дефицит, причинен от нарастващите разходи за отбрана и свиващите се приходи от петрол и газ заради западните санкции.

Повече предприятия ще бъдат задължени да плащат ДДС. Минималният годишен праг на приходите, за които предприятията трябва да извършват плащания, ще падне от 60 милиона рубли (732 000 долара, според данни за спот валутния пазар, публикувани от Reuters) до 10 милиона рубли (122 000 долара).

Правителството също така планира да насочи усилията си към индустрията за залагания с 5% данък върху залозите и 25% такса върху печалбите на букмейкърските компании.

Базираният в Москва икономист Дмитрий Полевой от Astra Asset Management изчислява, че предложените мерки, включително както новите данъци, така и отмяната на съществуващите данъчни облекчения, биха могли да генерират допълнителни 2,4-2,9 трилиона рубли (29,3-35,4 милиарда долара) приходи.

За контекст, бюджетният дефицит на Русия се прогнозира на 5,736 трилиона рубли (70,0 милиарда долара) през 2025 г. и 3,786 трилиона рубли (46,2 милиарда долара) през 2026 г.

Според Полевой новите данъчни мерки ще позволят на Министерството на финансите да избегне намаляване на планираните разходи за 2026 г.

По какво се различават плановете за разходи от 2025 г.?

Правителството очаква да събере около 40,3 трилиона рубли (491,7 милиарда долара) приходи през 2026 г. - близо 10% увеличение спрямо 2025 г.

Междувременно се очаква федералните разходи да нараснат с 4,3%, от 42,3 трилиона рубли (515,1 милиарда долара) тази година до 44,1 трилиона рубли (538,0 милиарда долара) следващата година.

Това предполага, че Кремъл предприема предпазлив, консервативен подход към бюджетното планиране, като нито намалява разходите, нито позволява те да се увеличават извън границите.

Измерени като дял от БВП, се очаква приходите да останат непроменени на 17,1%, докато разходите ще намалеят от 19,7% на 18,7%, според изчисления на бизнес ежедневника „Комерсант“.

Въпреки че общите разходи ще останат като цяло стабилни, бюджетните разпределения показват, че приоритетите на Кремъл продължават да са във външната политика и отбраната.

Разходите за отбрана и вътрешна сигурност ще съставляват около 38% от бюджета през 2026 г. - само малко по-малко от 40%-ния дял, наблюдаван през последните две години.

Окупираните региони на Украйна ще получат значително увеличение на финансирането, като за 2026 г. са планирани допълнителни субсидии с поне 60 милиарда рубли (732 милиона долара) в сравнение с бюджета за 2025 г., съобщи изгнаническата медия „Вьорстка“.

Контролираната от Русия част от Донецка област ще получи най-голям дял - 77,8 милиарда рубли (949,2 милиона долара) спрямо 54,5 милиарда (664,9 милиона долара) през 2025 г., докато субсидиите за Луганска област ще получат 55,5 милиарда рубли (676,1 милиона долара), в сравнение с 37,8 милиарда (461,2 милиона долара).

Разходите за медии и пропаганда също се увеличават. Правителството възнамерява да отпусне 146 милиарда рубли (1,78 милиарда долара) за средствата за масова информация, което е с 6,6% повече от миналата година.

Около 25,96 милиарда рубли (317 милиона долара) от тази сума ще отидат в Института за развитие на интернет, един от основните инструменти на Кремъл за производство на ориентирана към младежта пропаганда, съобщи разследващият уебсайт IStories.

Други проекти за влияние на общественото мнение също се разширяват. Програмата „Русия в света“ – предназначена да насърчава „традиционните духовни и морални ценности“ сред чуждестранната младеж – ще получи 11,9 милиарда рубли (145,2 милиона долара) през 2026 г., повече от два пъти повече от 5,5 милиарда (67,1 милиона долара), отпуснати през 2025 г., според разследващия уебсайт „Агенство“.

В същото време се очаква традиционните пропагандни медии като RT и държавния телевизионен холдинг VGTRK да загубят около една трета от финансирането си, считано от 2027 г., съобщи IStories.

Докато бюджетите за отбрана и пропаганда остават защитени, няколко програми за развитие ще бъдат съкратени.

Някои от намаленията включват инициативи за развитие на селските райони (намаление с 30% до 81,5 милиарда рубли или 993 милиона долара), авиационната индустрия (-29,6% до 14,4 милиарда рубли или 175,7 милиона долара) и енергийния сектор (-28,6% до 17,9 милиарда рубли или 218,4 милиона долара).

Финансирането за регионална програма за модернизация на първичната медицинска помощ ще се срине от 123,3 милиарда рубли (1,50 милиарда долара) през 2025 г. до едва 53,2 милиарда рубли (649 милиона долара) през 2026 г.

Русия е подтикната да увеличи данъците и да ограничи общите разходи от три ключови фактора.

Първо, приходите в бюджета за 2025 г. не отговориха на очакванията и увеличиха дефицита. Приходите от петрол и газ се очаква да бъдат едва 8,65 трилиона рубли (105,5 милиарда долара) тази година - с 22% по-малко от 11,13 трилиона рубли (135,8 милиарда долара), събрани през 2024 г. Бавната икономика, която се очаква да нарасне само с 1%, също е повлияла на приходите от данъци, различни от енергийните.

В резултат на това се очаква дефицитът за 2025 г. да достигне 2,6% от БВП, най-високият от пандемичната 2020 г. Съгласно новия бюджет правителството се стреми да намали дефицита до 1,6% от БВП през 2026 г.

Второ, войната в Украйна се проточва без край и санкциите вероятно ще бъдат затегнати още повече.

Това поставя Москва в затруднено положение. Тя не може да си позволи да намали разходите за отбрана, но също така не иска да има хронични дефицити или да разтяга финансите си до точката на пречупване, тъй като това би намалило устойчивостта ѝ на евентуални бъдещи кризи.

Русия сега се опитва да балансира счетоводните си сметки и да възстанови резервите си или поне да спре по-нататъшното им изчерпване.

След години на тежки тегления, ликвидната част на Националния фонд за богатство – държана в чуждестранна валута и злато – е намаляла приблизително наполовина след нахлуването в Украйна, оставяйки 3,92 трилиона рубли (47,8 милиарда долара).

Правителството планира да финансира разходите за следващата година чрез нов дълг и по-високи данъци, като същевременно възстанови ликвидните резерви на фонда до 4,5 трилиона рубли (54,9 милиарда долара) до края на 2026 г.

Трето, съществува проблемът с инфлацията, която остава упорито висока, до голяма степен поради постоянните разходи, свързани с войната, и държавните субсидии на Москва.

Като поддържа бюджета по-близо до баланс, Министерството на финансите се надява да охлади ценовия натиск и в крайна сметка да позволи на Централната банка да понижи основния си лихвен процент, който в момента е 17%.

Очаква се малките предприятия да бъдат най-силно засегнати от новия данъчен режим.

Намаляването на прага на ДДС от 60 милиона на 10 милиона рубли годишни приходи може да засегне около 450 000 малки предприятия и самонаети лица, съобщи бизнес изданието The Bell.

Егор Диашов, ръководител на московската инвестиционна фирма „Диалот“, прогнозира, че по-високата данъчна тежест ще ускори консолидацията на пазара, като по-малките компании ще се сливат или ще бъдат погълнати от по-големи играчи.

„Бизнес с 10, 20 или дори 50 милиона рубли приходи [годишно] просто ще стане невъзможен за администриране“, каза той. „Компаниите или ще формират партньорства, ще продават една на друга, или по-силните играчи ще погълнат по-слабите.“

Анализаторите обаче казват, че е малко вероятно данъчните увеличения да предизвикат големи инфлационни или икономически сътресения.

Полевой изчислява, че увеличението на ДДС ще добави само 0,6-0,7 процентни пункта към инфлацията през 2026 г., тъй като по-високите разходи за стоки и услуги се прехвърлят върху потребителите, а стоки от първа необходимост като храни и лекарства остават облагани с по-ниската ставка от 10% и са освободени от увеличението на ДДС.

Въпреки че по-малките фирми може да се затруднят, мерките е малко вероятно сериозно да възпрепятстват растежа, каза икономистът и бивш анализатор на Федералната данъчна служба Дмитрий Некрасов.

„В сравнение с други икономики, Русия все още има достатъчно място да увеличи данъчната тежест като дял от БВП — с още 3-5% средно в цялата икономика“, каза Некрасов.

За сравнение, средното съотношение данъци към БВП в 38-те страни членки на ОИСР е било 33,9% през 2023 г., като Франция, Австрия, Италия, Дания и Финландия са надхвърлили 40%.

Съотношението на Русия е било 34,3% през същата година, според правителствен доклад, публикуван в края на 2024 г.

Автор: Moscow Times Reporter, The Moscow Times

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж МТ