ЕС подготвя мащабен инвестиционен план за Гренландия
Брюксел залага на енергетика, комуникации и индустрия, като подчертава правото на гренландците сами да решават бъдещето си
Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен заяви днес, че в дискусиите със Съединени щати съществуват ясни „червени линии“, които не могат да бъдат прекрачвани. В същото време той призна, че е необходимо да се направи повече за укрепване на сигурността в региона на фона на все по-настъпателното поведение на Русия, предаде Reuters.
Нилсен и датският министър-председател Мете Фредериксен се намираха в Париж, където проведоха среща с френския президент Еманюел Макрон. Целта на визитата беше да се потърси европейска подкрепа на фона на усилията на президента на САЩ Доналд Тръмп да получи контрол над арктическия остров, който от векове е част от датската държава.
Предстои да бъдат проведени тристранни преговори между Гренландия, Дания и Съединените щати с цел намиране на изход от кризата.
„Ние сме под натиск – сериозен натиск. Опитваме се да отблъснем външния натиск. Опитваме се и да се справим с нашите хора, които са уплашени“, заяви Нилсен по време на съвместна дискусия с Фредериксен в университета Sciences Po. В същото време той подчерта: „Трябва да засилим наблюдението и сигурността в нашия регион заради начина, по който Русия действа в момента.“
Искането на САЩ за по-голям контрол над Гренландия разтърси трансатлантическите отношения и ускори усилията на Европа да намали зависимостта си от Вашингтон. Това се случи въпреки факта, че през миналата седмица Тръмп оттегли заплахите си за налагане на мита и изключи възможността островът да бъде завзет със сила.
Мете Фредериксен отбеляза, че кризата е показала способността на европейците да действат единно. По думите ѝ повечето европейски държави са застанали на една позиция и са успели да се обединят срещу исканията на Тръмп, включително и срещу заплахите за допълнителни мита върху европейския износ.
Тя подчерта, че световният ред е променен трайно, и постави въпроса какви решения могат да бъдат взети във Вашингтон занапред. Според нея е жизненоважно Европа да стане по-силна, но същевременно призова за запазване на трансатлантическото единство, тъй като, по думите ѝ, е ясно, че Русия не търси мир. „Ако позволим на Русия да спечели в Украйна, те ще продължат“, каза Фредериксен. „Най-добрият път напред за Съединените щати и Европа е да останат заедно.“
Дипломатическото напрежение между Дания и Съединените щати – и двете страни основателки на НАТО – през последните седмици породи опасения за бъдещето на алианса, макар впоследствие спорът да беше върнат в рамките на дипломатическия диалог.
Агенцията отбелязва, че около половината от сушата в Арктика е руска територия. От 2005 г. насам Москва е отворила отново и модернизирала десетки военни бази от съветската епоха както на арктическия континент, така и на островите край северното си крайбрежие. Русия твърди, че разговорите за това, че Москва и Китай представляват заплаха за Гренландия, са мит и имат за цел да предизвикат истерия, допълва Reuters.
Брюксел залага на енергетика, комуникации и индустрия, като подчертава правото на гренландците сами да решават бъдещето си
Споразумение между САЩ и НАТО не трябва да засяга минералните ресурси на Гренландия, заяви министър.
Новият стратегически план на Вашингтон предвижда европейските съюзници да поемат водеща роля при справянето с регионалните заплахи, докато САЩ пренасочват фокуса си към Китай и към осигуряването на ключови територии в Арктика.
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)