Новини
Търси

Нов фокус при ранните сигнали на Алцхаймер

Нов фокус при ранните сигнали на Алцхаймер
pixabay

Показател извън традиционните тестове може да се окаже по-надежден

По данни на нов научен анализ относно ранните признаци на Алцхаймер начинът, по който казваме нещо, е по-ключов от това какво казваме.

По-надежден показател за когнитивни промени може да се окаже темпото на ежедневната реч, отколкото традиционните затруднения при намирането на точната дума.

Именно скоростта на говорене е тясно свързана с когнитивната обработка в мозъка, установява през 2023 г. екип от Университета в Торонто. Изследователят на когнитивната памет Джед Мелцър посочва, че промени в цялостното темпо на речта могат да бъдат ранен знак за изменения в мозъчната функция, още преди да се проявят по-ясно изразени симптоми.

Много хора с напредването на възрастта започват да изпитват моментни затруднения при припомнянето на думи, като след 60-годишна възраст това се наблюдава по-често. Същевременно речта при възрастните се забавя, появяват се повече паузи и тя става по-накъсана.

Въпреки че тези промени може да изглеждат нормални, по данни на учените те могат да бъдат ранен сигнал за неврологични изменения.

По-дългите паузи и забавеното темпо на говорене са свързани с по-високи нива на натрупани тау протеини в мозъка - един от основните биомаркери на Алцхаймер, установяват през 2024 г. изследователи от Станфорд. Сходни резултати се наблюдават и при пациенти с по-голямо количество амилоидни плаки.

Показателно е, че тези хора не показват по-слаби резултати при стандартните тестове за памет. Отговорите им са правилни, но изискват повече време. Това насочва към извод, че традиционните тестове може да не улавят ранни признаци на заболяването, които анализът на речта би могъл да засече.

Учените отбелязват, че са необходими дългосрочни проучвания, за да се установи дали хората с по-бавно темпо на речта действително развиват деменция в бъдеще. Наличието на тау или амилоидни натрупвания само по себе си не означава, че човек ще развие Алцхаймер, но съчетаването на биомаркери с речеви показатели може да се окаже решаващо.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Деспина Маринкоска е завършила специалност „Култура и медии“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“ през 2022 г. Професионалния си път в журналистиката започва като стажант-репортер в няколко национални медии, където натрупва опит в отразяването на актуални събития и подготовката на журналистически материали. Интересите ѝ са насочени към криминални истории, лайфстайл теми, култура и наука, като в работата си се стреми да представя темите по достъпен, точен и ангажиращ начин.

Коментари (0)