Всяка седмица поглъщаме „една кредитна карта“

В продължение на десетилетия пластмасата беше символ на удобство – лека, евтина, навсякъде. Днес тя се превръща в един от най-тихите и мащабни биологични експерименти в историята на човека. Микропластмаси и нанопластмаси – миниатюрни частици, невидими с просто око – вече са открити в човешката кръв, белите дробове, плацентата, семенната течност, а в последните години и в мозъчната тъкан.

Това вече не е теория. Това е научно потвърден факт.

Микропластмасите попадат в организма ни всеки ден чрез водата, храната и въздуха. Те идват от пластмасови бутилки, опаковки за храни, синтетични дрехи, градския прах, козметиката и дори солта, която слагаме на масата си. С времето тези частици се натрупват и преминават през естествените защитни бариери на тялото.

Най-тревожното откритие за учените е, че нанопластмасите са достатъчно малки, за да преминават кръвно-мозъчната бариера – защитния филтър на мозъка, който по принцип спира токсини и бактерии. В мозъчни проби при аутопсии концентрацията на пластмасови частици дори се оказва по-висока, отколкото в други органи.

Пластмаса в спермата – какво означава това за мъжкото здраве

Изследвания в Европа и Азия вече доказаха наличие на микропластмаси в семенната течност на мъже в репродуктивна възраст. Открити са частици от полиетилен, полистирен и PVC – същите материали, от които са направени бутилките, опаковките и торбичките в ежедневието ни.

Лабораторните наблюдения показват, че тези частици могат да предизвикват възпалителни реакции в тъканите, да понижават подвижността на сперматозоидите и да увеличават риска от ДНК увреждания. Това не означава автоматично безплодие, но учените все по-често говорят за натрупващ се риск, който може да играе роля в глобалния спад на фертилитета, наблюдаван през последните десетилетия.

Какво се случва, когато пластмасата стигне до мозъка

Откриването на микропластмаси в мозъчната тъкан промени сериозно начина, по който учените гледат на този проблем. Частиците не само преминават защитните бариери, но вероятно остават там дълго време. Смята се, че те могат да стимулират хронични възпалителни процеси, да влияят на нервните клетки и потенциално да участват в механизми, свързани с невродегенеративни заболявания.

Все още няма окончателни доказателства за пряка връзка с Алцхаймер или Паркинсон, но все повече изследвания сочат, че продължителното въздействие на микропластмаси върху нервната система далеч не е безобидно.

Как влияе това на децата и бременността

Микропластмаси вече са откривани и в човешката плацента – органът, който трябва да предпазва плода от вредни вещества. Това означава, че още преди раждането си бебетата могат да бъдат изложени на пластмасови частици.

Учените свързват това с повишен риск от възпалителни процеси, смущения в развитието на имунната система и възможни хормонални нарушения. При животински модели е установено влияние върху растежа, мозъчното развитие и метаболизма на поколението.

Макар човешките данни тепърва да се натрупват, медицинската общност все по-сериозно разглежда микропластмасите като потенциален фактор в нарастващите проблеми с алергии, автоимунни състояния и репродуктивни нарушения при младите поколения.

Рак, хормони и пластмасови частици – какво показват новите изследвания

Много от микропластмасите действат като носители на токсични химикали – тежки метали, пестициди и т.нар. ендокринни разрушители, които влияят на хормоналната система. Част от самите пластмаси съдържат вещества, наподобяващи действието на естроген в организма.

Последните научни публикации свързват хроничното излагане на микропластмаси с повишен риск от възпалителни заболявания, метаболитни нарушения и възможно участие в процеси, свързани с някои видове рак, особено на храносмилателната система и хормонозависимите тъкани.

Световната здравна организация официално признава, че микропластмасите вече са повсеместни в човешкия организъм и че потенциалните дългосрочни ефекти върху хормоналната система, имунитета и развитието на заболявания са сериозна тема на глобални изследвания.

Колко пластмаса поемаме всъщност

Според съвременни оценки средният човек приема между 5 и 10 грама микропластмаса седмично – приблизително теглото на една кредитна карта. Това прави между 250 и 500 грама годишно, без да броим частиците, които вдишваме ежедневно.

Най-големият източник се оказва питейната вода, особено бутилираната, следвана от морските дарове, солта, силно преработените храни и въздушните микровлакна в градска среда.

Можем ли да се защитим напълно

Истината е, че напълно да избегнем микропластмасите вече е почти невъзможно. Но можем значително да намалим натоварването, като ограничим пластмасовите опаковки, не загряваме храна в пластмасови съдове, използваме стъкло и метал за напитки, проветряваме домовете си и избираме по-естествени материали за дрехи.

Пластмасата не е просто екологичен проблем по плажовете и океаните. Тя вече е биологичен проблем вътре в човешкото тяло. Открита в спермата, плацентата и мозъка, тя показва колко дълбоко индустриалната цивилизация е проникнала в самата ни биология. Ние сме първото поколение, което живее с пластмаса в кръвта си – и вероятно първото, което ще усети дългосрочните ѝ последици.

Въпросът вече не е дали сме изложени. Въпросът е каква цена ще платим – и дали ще започнем да я ограничаваме навреме.

Още по темата

Нанопластмасите увреждат бъбреците на човека, предупреждават австралийски учени

Проучване на университета „Флиндърс“ показва, че високите концентрации на невидими нанопластмаси нарушават клетъчната функция и здравето на бъбреците.

Още

България на 43-то място в света като място за отглеждане на деца

Страната изпреварва Румъния и Турция, но остава далеч зад скандинавските държави в класация на U.S. News & World Report.

Още

Какво наистина дишаме? Това не е зима – това е смог!

Когато въздухът в България и на Балканите се оказва по-опасен дори от този в Пекин и пряко засяга нашето здраве

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Калина Рилева (Кали)

Калина Рилева (Кали) е независим автор с фокус върху обществено значими теми, свързани с развитието на обществото, социалните процеси и влиянието на публичните политики върху хората. Има опит в работата по теми с обществено и икономическо значение, като в последните години насочва вниманието си към въпроси, свързани със здравето, образованието, културната среда и ценностите, които оформят обществените нагласи. В публикациите си поставя въпроси и разглежда процеси в дълбочина, като проследява реалните последици от решенията, които често остават извън публичния фокус. Авторът публикува под псевдоним. | Общество | Здраве | Анализ