Мицкоски: Първо реформи, после решението на ЕС за пътя на Северна Македония
Скопие ще остави на 27-те държави членки да преценят дали присъединяването да остане двустранно обусловено
Северна Македония не може да бъде „Пенелопа, която, чакайки Одисей, непрекъснато разплита и преплита собствената си конституция по искане на някой отвън, забравяйки, че тя е законът над всички закони“. Това заяви президентът на Северна Македония Гордана Силяновска по време на традиционния годишен прием за дипломатическия корпус, който се състоя в Охрид.
В словото си, разпространено от президентския ѝ кабинет, Силяновска постави остро въпроса за противоречията и двойните стандарти в европейския интеграционен процес. „Как е възможно – и не е ли това лицемерие и цинизъм – да се позоваваме на националния конституционен патриотизъм и консенсуса като бастион срещу промени в учредителните актове на ЕС, а в същото време от една държава кандидат да се изисква да изпълни „само още едно условие“, да направи „само още една отстъпка“ и „само още една конституционна промяна“, защото така е поискал някой съсед, така е препоръчал докладчикът или така е решил Европейският съвет“, заяви тя.
По думите ѝ е изключително трудно една държава да съществува и да се развива в условията на постоянна несигурност. „Странно е да се позоваваш на Копенхагенските критерии, а в същото време да настояваш за балкански искания; да очакваш реформи и върховенство на закона, но да толерираш двустранни спорове, вето и очевидни двойни стандарти“, подчерта президентът.
Силяновска отбеляза, че именно малките държави трябва да бъдат най-активните и гласовити поддръжници на мултилатерализма. Тя посочи, че през 2025 г. Северна Македония е доказала, че може да бъде надежден партньор на Европейския съюз, отговорен и активен член на НАТО и стабилизиращ фактор в региона.
„Ние сме малка държава, но културно и духовно конкурентоспособен участник“, каза още Силяновска. По думите ѝ идентичността не е аргумент срещу ЕС, а напротив – аргумент в полза на Европейския съюз, защото именно многообразието прави Европа силна и богата.
Президентът подчерта, че страната ѝ иска да бъде призната не само в икономически и политически план, но и чрез приноса си в знанията, образованието, науката, културата и спорта. „Колко пъти сме доказвали, че можем да бъдем партньор, който олицетворява ценности, а не проблеми – въпреки че твърде често сме третирани именно като проблем“, заяви Силяновска пред представителите на дипломатическия корпус.
Скопие ще остави на 27-те държави членки да преценят дали присъединяването да остане двустранно обусловено
34 години илюзии: Защо първото признание не донесе добросъседство?
Утре се навършват 98 години от убийството на един от палачите на българите в Скопие - Велимир Прелич, извършено от Мара Бунева.
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)