България подписа документ със Северна Македония с водещ текст на английски: първи опасен езиков прецедент
Една англоезична клауза, която отвори пробойна в езиковия фронт
Вицепремиерът и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски използва участието си в Брюксел на форума „Въпроси на разширяването: Новата геополитическа, сигурностна и икономическа граница на Европа“, за да отправи едни от най-рязките си досега критики към процеса на европейско разширяване, към липсата на политическа воля в Европейския съюз и към част от медийната среда в региона, включително и в България. Според него Северна Македония в продължение на десетилетия извършва дълбоки и болезнени промени в името на европейската интеграция, но въпреки това не получава обещаната яснота кога и при какви условия ще приключи серията от изисквания. Николоски припомни, че страната му е променила държавното си име два пъти, като първо прие международната формула „Бивша югославска република Македония“, а след това и официалното име Република Северна Македония за всички вътрешни и външни цели. Той отбеляза, че е променена валутата, сменено е знамето, Конституцията е поправяна седем пъти, а осмо изменение е вече в процес на разглеждане, като обществото настоява да знае дали това е последното подобно условие или предстоят нови.
Вицепремиерът заяви, че въпросът за крайността на изискванията е задаван многократно както към европейските партньори, така и към българската страна. По думите му отговорите или липсват, или са уклончиви, а много често посланието е, че не може да се очаква баланс в исканията. Според Николоски тази постоянна несигурност подкопава доверието на гражданите, които от години следят всяка следваща среща на върха с надеждата за напредък. Той предупреди, че продължителното изчакване носи риск от засилване на крайни политически сили в региона, както се е случвало в миналото.
В речта си Николоски коментира и появата на конспиративни теории в част от медийните среди на Западните Балкани, включително в България. Той посочи като пример реакциите след подписването на споразумението за железопътна връзка между двете страни, които според него в някои издания са били представени по начин, който подкопава усилията за конструктивно сътрудничество. Според вицепремиера единственият начин да се преодолее тази пропагандна среда е чрез реални, видими резултати на терен, които да демонстрират, че регионът може да постига конкретни успехи независимо от политическите спорове.
На фона на тези критики показателно е, че веднага след изявлението си Николоски проведе официална среща с българския вицепремиер и министър на транспорта Гроздан Караджов в рамките на своето работно посещение в Брюксел. Двамата обсъдиха бъдещето на регионалната свързаност и конкретните инфраструктурни проекти, върху които Северна Македония и България работят. На срещата присъстваха и европейският координатор за коридора „Западни Балкани – Източно Средиземноморие“ Мариан-Жан Маринеску, както и директорът на Секретариата на Транспортната общност Матей Законшец. Разговорът премина в дух на практическо сътрудничество, като акцентът падна върху изграждането на ключови транспортни връзки, които имат значение както за двете страни, така и за целия регион.
Николоски информира, че законът за ратифициране на споразумението, подписано на 6 ноември 2025 година, предстои да бъде внесен в македонския парламент. Той посочи, че на техническо равнище директорите на железопътните компании на Северна Македония и България вече работят съвместно по подготовката на кандидатстване за финансиране на проекта за тунел, който се разглежда като един от най-стратегическите елементи за железопътната свързаност между двете държави. Очакванията са търгът за третата фаза от проекта за жп връзката с България да бъде обявен още през декември или януари, което би означавало важна стъпка напред към пълното изграждане на коридор 8 и укрепването на регионалната транспортна инфраструктура.
В рамките на форума Николоски се върна към по-широката картина на европейската интеграция и подчерта, че разширяването на ЕС винаги е било политически, а не само технически процес. Той посочи примери от миналото, включително приемането на Гърция и Португалия, голямото разширяване през началото на XXI век и влизането на Румъния и България, като подчерта, че политическата воля винаги е била решаващият фактор. Според него Западните Балкани страдат именно от липса на такава воля, което изисква честен разговор както с европейските партньори, така и с гражданите.
Вицепремиерът отбеляза, че в момента търговията в региона функционира почти безпроблемно и че се работи за допълнително улесняване на движението между Северна Македония, Гърция и България. Той напомни, че страната му се трансформира чрез собствените си усилия и чрез сътрудничеството с Европейския съюз, САЩ и Великобритания, като подчерта значението на подписаното стратегическо партньорство с Лондон.
В заключение Николоски заяви, че макар регионът да живее по-добре отколкото преди двадесет години, на хоризонта се появяват нови сили, които се противопоставят на европейската интеграция. Затова според него политиците трябва да говорят честно, да представят реалистични очаквания и да настояват за ясен, справедлив и предвидим процес от страна на Европейския съюз. Работната му програма продължава с участие на срещата на върха на министрите на транспорта от Западните Балкани и ЕС, където ще бъдат обсъдени следващи етапи от регионалното сътрудничество.
Една англоезична клауза, която отвори пробойна в езиковия фронт
На кадри, с които разполага ТАРАЛЕЖ, се вижда как служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - град Кюстендил извършват нерегламентирани "проверки"
Началник и служител на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - град Кюстендил извършват "проверки" на камиони за 10 секунди

Коментари (0)