Съвместната мултидисциплинарна историческа комисия между България и Северна Македония беше замислена като мост към взаимно разбирателство, инструмент за успокояване на обществените страсти и рационализиране на един спор, който твърде дълго живее в полето на емоциите, но не и в рамките на историческата наука. Вместо това, през последните години тя се превърна в арена, на която фактите нерядко отстъпват пред политическата рационалност, а научният подход става жертва на национално изработени митологии.
Основният проблем остава последователният отказ на македонските представители в комисията да стъпят върху първичните исторически извори – документи, жития, кореспонденции, архиви и т.н. Тази дистанция от оригиналните свидетелства не е академичен стил, а повече прилича на защитна стена, изградена срещу онова, което изворите неизбежно показват: че всички "спорни" историческите личности ясно се самоопределят като българи.
Това, че подобни факти са били системно пренебрегвани в Северна Македония, не е просто някакво българско или пък мое твърдение, то беше признато и от самия бивш председател на македонската част от комисията, проф. Драги Георгиев. В свое медийно участие той деликатно повдигна завсата, че има случаи в македонската историография, в които понятието „българин“ е било умишлено заменяно с „македонец“. Това признание, макар и важно, не доведе до промяна в поведението на македонската част от комисията, която продължава да избягва именно онези извори, които биха позволили напредък в научния диалог, но доведе до промяна в македонската комисия и проф. Драги Георгиев вече не е част от нея. Nice,a?
На този фон политиците в Северна Македония допълнително подкопават работата на комисията. Вместо да подкрепят експертите, те периодично атакуват процеса, представяйки го като „натиск“ или „заплаха за идентичността“. По този начин комисията се превръща в лесна мишена в предизборни кампании, а обществото получава посланието, че компромисът е неприемлив, а историческата истина обозначена само и единствено на онзи камък отпреди 77 000 години (правилно прочетохте) открит от професор Васил Ильов, на когото той бе разчел с много творчество Македония, а неизвестен зевзек - Само Локо.
Оттук следва и парадоксът: в моментите, когато комисията все пак постига научен напредък, той бива политически бламиран в Скопие. Най-пресният пример за вмешателство е от тази седмица, когато колосът на северномакедонската външна политика - Тимчо Муцунски обяви председателя на комисията от българска страна проф. Ангел Георгиев в "политизиране на процеса".
Историята обаче не може да бъде договаряна. Не може да бъде редактирана според "верните" политически линии. И ако комисията има шанс да изпълни своята роля, той минава само през едно: връщане към документите, признание на фактите и отказ от историческото фентъзи, което десетилетия наред беше част от държавната доктрина в Северна Македония.
Докато това не се случи, комисията ще остане блокирана не заради различията между историци, а заради страхове и политически зависимости, които нямат нищо общо с историческата наука!
Паспортът не е просто документ - той е принадлежност. А когато принадлежността е само за удобство, тя се превръща в подигравка и гавра спрямо държавата, която ти е предоставила тази привилегия
„Сербез комита е бил. Героите трябва да се почитат.“ — така турски офицер нарежда да не поругават тялото му
С изявлението си македонският съпредседател опита да прехвърли вината за застоя в работата на комисията от българска страна
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)