Новини
Търси

Колко още мъртви животни са нужни, за да разберем, че проблемът е в нас?

Колко още мъртви животни са нужни, за да разберем, че проблемът е в нас?
Facebook

За Мая, за протестите и за една по-дълбока рана, която носим

В студения ноемврийски следобед в квартал „Разсадника“ камерата засече момент, който трудно ще бъде забравен. Автомобил премина през бездомното куче Мая, а водачът – лекарят д-р Ненад Цоневски от Военномедицинска академия – видя какво е направим и безкрупулно продължи, минавайки втори път през живоното, чупейки гръбнака му. Часове по-късно стотици хора се събраха пред ВМА. Но протестът не беше само за Мая.Гневът от годините, в които обществото гледа една и съща сцена, повтаряна с почти ритуална жестокост: животно, смачкано от човешки гняв, човешка власт или човешко безразличие. Мая не беше първата. И не е последната.

Тези истории не са „изключения“. Те са симптоми — различни прояви на човешка жестокост, слабост, властолюбие.

Перник – индустрия на болката

В Перник прокуратурата разкри една от най-шокиращите схеми у нас: Габриела Сашова и Красимир Георгиев в продължение на близо две години измъчваха животни, снимаха издевателствата и продаваха клиповете онлайн. Обвинителният акт описва 19 случая на жестокост и 15 видеа с порнографско садистично съдържание, заснемани понякога „по заявка“. Цените варирали от 130 до 700 евро, като най-скъпите били видеата с убийства. Тук нямаше афект, нито случайност. Това беше хладна схема, в която страданието се превърна в продукт, а смъртта – в доход.

Лесидрен – кучето, влачено от автомобил 

В Лесидрен 82-годишен мъж върза куче за автомобила си и го влачи по пътя. Когато свидетелите се опитаха да го спрат, той заяви, че животното му „пречело“. За него това беше действие, а не престъпление. Болката тук не е в самия акт, а в равнодушието към живота.

Пребитата Петя – ямболска тишина

Кучето Петя беше пребито от група младежи. Случаят стигна до национални медии, но последствията – както често се случва – останаха символични. Нито една ефективна присъда.
Обществото се възмути, държавата – не особено.

Свищов – животно, одрано живо

В Свищов намериха куче с почти напълно свалена кожа по гърба. Ветеринари установиха, че по време на нараняването то е било живо. Извършителят така и не беше открит.
Тук жестокостта придобива нечовешки контури.

11-те кучета във Враца – домашен концлагер

Във Враца природозащитници намериха единадесет кучета, държани в двор без вода и храна, хранени със сурово жито, оставени да умират бавно. Дворът се е намирал в жилищен квартал — на метри от други хора, които или не са знаели, или не са искали да знаят.

Боби – впрегнатото куче от Карабунар

Снимка в социалните мрежи показа малко кученце, впрегнато да тегли импровизирана каруца. За детето, което го е връзвало, това е било игра. За възрастните около него — нищо необичайно. Този случай не крещи – той шепне за липса на елементарна култура към живото същество.

Изхвърлен от терасата

Котката Пето беше хвърлена от висока тераса. Последва обществена реакция, разследване и наказание, но не и лишаване от свобода.
Още една история, в която санкцията не достига тежестта на самия акт.

Не е това, което се случва с животните. Това е това, което се случва с нас

Жестокостта към животните не се появява сама по себе си. Тя е резултат от по-дълбоки процеси – социални, психологически и културни.

В Лесидрен виждаме бедност и закостенели навици.
В Перник – хладнокръвна, добре организирана схема в интернет.
В Свищов – насилие, което трудно може да бъде обяснено рационално.
В Ямбол – младежка агресия без граници.
Във Враца – системно неглижиране и мъчение.
В Карабунар – пълна липса на разбиране за грижа и отговорност.

Тези случаи всъщност разказват не толкова за животните, колкото за хората, които ги нараняват – и за обществото, което допуска това. Говорят за неграмотност, за преработена в агресия фрустрация, за отчуждение между хората, за поколения, израснали с разбирането, че слабият може да бъде пренебрегван. И за институции, които твърде дълго не показваха, че подобни действия имат реални последствия. Често обясняваме всичко с „манталитет“. Но манталитетът не е даденост. Той се формира от средата – от това какво се допуска, какво остава без санкция, какво се подминава като „дребно“. А нашата среда години наред изпращаше един и същи сигнал: силният е над закона; страданието на животното е личен, не обществен проблем; отговорността е разтегливо понятие.

Насилието над животните всъщност е индикатор за състоянието на обществото. Показател за това как живеем, какви отношения имаме, какви граници поставяме. Това е тест за човечност, който често не издържаме.

Мая беше конкретен случай, но зад нея стоят много други. Повечето от тях остават безимени – никой не ги е видял, никой не ги е защитил, никой не е разказал историята им. И накрая остава въпросът, който неизбежно трябва да бъде зададен:

Жестокостта към животните – част от националната ни нагласа ли е, или е отражение на едно общество, което така и не успя да научи хората да носят отговорност?

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Млад журналист, филолог и студент по право. Интересува се от обществени каузи, граждански права, образование и културни процеси.

Коментари (0)