Хосписи на ужаса: Нови разкиритя за системно насилие, глад и съмнителни смъртни случаи в домове за възрастни

13 ноември 2025, 09:30
Мартин Стоянов
Бургас

Таралеж

Най-бруталният разказ е този на Димитринка, чийто баща умира само часове след като е приет

Поредица от шокиращи свидетелства на близки на починали пациенти и бивши служители повдигна завесата над кошмарна реалност в хосписите "Миладиновски" в Черноморец и Поморие. Разказите са за системна мизерия, насилие, съмнителни смъртни случаи и пълно институционално безхаберие, а един от обектите е работил месеци наред напълно незаконно.

Най-бруталният разказ е този на Димитринка, чийто баща умира само часове след като е приет. Думите ѝ звучат като от филм на ужасите, но са болезнена реалност.

"Баща ми успя да преживее в хосписа само определени часове, може би четири-пет. А беше задържан за 24 часа и беше върнат в селото, в което го погребахме, гол, вмирисан, в медицински чувал. Тялото му беше в синини. Не можем да си обясним до ден днешен откъде са", разказва пред медиите потресената жена.

Зад всяко такова обвинение стои лична драма. Ето един събирателен образ на болката, разказан от името на син, търсещ справедливост, чиято история отразява страха на десетки други:

"Всяка сутрин, първото нещо, което усещам, не е тъга, а един изгарящ, праведен гняв. Гняв, който ме държи буден нощем и ме кара да ставам сутрин. Гневът е за майка ми, Елена. И за справедливостта, която ѝ беше отнета. Майка ми беше учителка по литература. След инсулта тя загуби думите си, но не и духа си. Нуждаеше се от грижа, която аз не можех да ѝ дам пълноценно, и затова избрахме хосписа. "Ще се грижим за нея като за наша майка", каза ми управителят с широка, мазна усмивка.

После започнаха синините.

"Паднала е", обясниха ми. Повярвах им. Исках да им повярвам. Докато един ден не отидох без предупреждение. Намерих я в мръсни чаршафи, а чашата с вода беше оставена твърде далеч, за да я достигне. Но най-страшното беше следата от сълза, засъхнала на бузата ѝ. Разбрах, че тя не е пациент. Тя беше затворник.

Два дни по-късно се обадиха, че е починала.

"Сърдечна недостатъчност", каза безизразният глас. Край на историята. Но за мен това беше началото. Сега обикалям институциите. Разказвам историята ѝ на чиновници, които ме гледат с празни очи. Те отнеха последните месеци на майка ми и нейното достойнство. Но ми дадоха кауза. И аз няма да мълча".

Свидетелства отвътре: "Връзваха ги до кръв"

Разказът на този син не е изолиран. Бивш служител, работил на черно и на 24-часови смени, потвърждава за нечовешките условия.

"Всички живеят там в мизерия, просто мизерията е ужасна. Вода не им се дава. Има агресия, блъскат се хора, връзвани хора до кръв, дори хора, които така са умрели – с кръвта по ръцете и краката, завързани. Медикаментите се даваха не по едно, по две, а по много", разкрива жената.

Незаконна дейност и институционално бездействие

Проверка на ТАРАЛЕЖ установи, че ужасяващите разкази са подкрепени и от официални факти. Хосписът в Черноморец е функционирал напълно нелегално, с изтекла регистрация от месеци. От Регионалната здравна инспекция в Бургас са наясно с проблема, но обектът е продължил да работи. Установено е, че в двата дома не са работили медицински лица.

Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов определи хосписа в Черноморец като "заличено заведение без никакъв статут".

"Пратени са писма до роднините на хората, които са вътре, защото знаете, че това е незаконно. Но тези, които останаха вътре, няколко, не искат да излязат от дома. Ние ги уведомяваме, че това е незаконно. Това нещо не може да продължава по този начин", коментира министърът.

Докато институциите си разменят писма, въпросите остават. Кой носи отговорност за смъртта и страданието на тези хора? Ще има ли реално разследване и наказани? А за семействата на жертвите битката за справедливост тепърва започва.